Все повече фермери се оплакват, че производството на краве мляко намалява, а българският домат е напът да изчезне в полза на по-трайни сортове от Нидерландия и Турция. За да защити традиционното производство, Министерството на земеделието се е заело да увеличи добивите на местни плодове и зеленчуци с активното участие на земеделските производители. Предвижда се и помощи за млекопроизводителите.
По време на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство миналата седмица, земеделският министър Кирил Вътев обеща това да се случи в обозрими срокове и в рамките на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 година. Друг акцент, който той посочи, е районирането на сортовете и адаптирането на производството към климатичните промени.
„Целта на този Консултативен съвет е да свържем производството от полето до масата и да си защитаваме националния интерес по цялата продуктова линия“, заяви министър Вътев и подчерта значението на кооперирането за земеделските производители и възможностите, които то дава по отношение на пазарното им присъствие и достъпа до инвестиции.
На 30 август, в правителствения Портал за обществени консултации
ще бъде публикуван за проекта за промени
в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. в секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Мляко и млечни продукти“. В мотивите се посочва, че целта е да бъдат подкрепени фермерите при изпълнение на одобрени оперативни програми. Другата голяма цел е „насърчаване на сдружаването на земеделските стопани“.
Намеренията на министерството определено са добри, но проблемите в сектора са твърде много и се трупат в продължание на години. Например – млекопреработвателите продължават да изкупуват продукцията на много ниски цени, което отказва редица стопани да гледат животни. В същото време, цената на прясното мляко и на млечните продукти по магазините
продължава да е неоправдано висока.
Традиционните марки се продават между 3 и 4 лева за литър. В същото време, средната изкупна цена на кравето мляко е около 70 стотинки за литър, но все повече производители се оплакват, че „стоката“ им вече се купува за…. 50 стотинки литъра.
По данни на Европейската комисия, България е сред държавите членки на Европейския съюз с най-ниската изкупна цена на суровото мляко. Другият голям проблем е, плащанията към животновъдите редовно се бавят. По тази причина от бранша предупреждават, че много фермери са пред фалит.
И още нещо е много странно. По силата на каква логика, след като поне от десетилетие и половина се предлага
млякото да е с фиксирана минимална изкупна цена,
за да могат стопаните да бъдат спокойни за реализацията на продукцията си, това все още не се е случило? Независимо от това какви са партиите на власт – десни или леви, червени или сини, жълти или бембени?
Сега тази опция отново е на масата, но поне (не)коалицията в парламента не кипи от никакъв ентусиазъм за „съответен“ ремонт на нормативната уредба.
Според Стратегическият план, през новия програмен период групи или организации на производители на мляко и млечни продукти
могат да получат финансиране до 500 000 евро.
Ограничението е бюджетът да е до 50% от реално извършените разходи, или до 6% от стойността на предлаганата на пазара продукция от обединението.
Друга притеснителна тенденция е все по-свиващото се производство на български домати – около 120 000-150 000 тона годишно. Това количество е недостатъчно за задоволяване на вътрешния пазар, което налага вноса на още 80 000-90 000 тона. Скромна част от българската продукция – 10 000 – 15 000 тона домати, всяка година се изнасят в чужбина.
Като основни причини за ограничените добиви се сочат
ниската производителност и слабия интерес към сектора,
липсата на работна ръка и все по-агресивната инвазията на вносни зеленчуци.
Земеделците предупреждават, че от традицонното производство намалява непрекъснато и, ако тенденцията продължи, след няколко години ще изчезне напълно. Според тях търговците предпочитат домати от Северна Македония, Гърция, Турция и Нидерландия, защото са по-трайни и имат по-добър търговски вид. Колкото до гфолремия им недостатък – че
имат вкус на гума или латексова ръкавица,
понякога са толкова твърди и са невъзвъзможни за рязане, а като ги забрави човек в хладилника… може да си ги изяде и след два-три месеца.
Земеделското министерство има големи амбиции и дано да ги реализира без да се препъне в нечии „други“ интереси и изкуствено създадени бюрократични препятствия. Земеделието ни се нуждае не само от цялостна реформа, но и от категорични държавни гаранции в полза на родните производители и за съхраняване на местните сортове.
Никой не очаква България отново да се нареди отново до световните лидери в производство на плодове и зеленчуци, защото пазарните условия са други. От друга страна обаче какво точно ни пречи да опитаме? Или по-скоро… кой точно ни пречи и докога държавата ни ще е раболепно зависима от прищевките му?
