„Няма по-приятно, по-хубаво нещо от евтини, в случая – чужди пари. Няма, повярвайте.“ Така бившият премиер Бойко Борисов обясни на кметовете на 180 малки български общини през октомври 2009 г. значението на европейските фондове. Тогава Борисов заедно с бившия земеделски министър Мирослав Найденов връчиха на кметовете 216 договора по проекти по европейската Програма за развитие на селските райони.
Думите на Борисов от 2009 г., че еврофондовете са чужди и са пълни с евтини пари, отекват и днес. С такава история зад гърба си няма защо да се чудим, че българите не вярват в европейските институции. И са убедени, че безвъзмездно подарените ни европейски „преследват“ някаква задна цел, а не да направят живота ни по-добър и удобен. Тъкмо поради тази причина те са лесни за безнаказано крадене, което обаче е привилегия само на старателно подбрана елитна каста.
Затова няма защо да се чудим, че според последното проучване на Евробарометър голяма част от българите
изобщо не са чували за евросредства, вложени в техния град и район.
Запитани дали са чували, че ЕС финансира проекти за по-добър живот в града или района, в който живеят, 7 от 10 българи казват, че не знаят нищо за такива инвестиции, а с „Да“ отговарят едва 29% от анкетираните.
Над половината (55%) от нашенците, участвали в допитването, са чували за Европейския фонд за регионално развитие и за кохезионните фондове. В същото време обаче 26% от тях отговарят положително на въпроса „Дали във всекидневието си виждат полза от техните проекти?“, докато
71 процента от анкетираните отговарят с твърдо „Не“.
С течение на годините се утвърди вярването, че парите от Европа, които идват у нас, се губят по трасето, а минимална част – колкото „Бог да прости“ – наистина се изразходват за проектите, в името на които са отпуснати. Това впечатление трайно бе „циментирана“ в съзнанието на нашенци с прословутата политика „Ремонт на ремонта“. Подозренията са, че спечелилите обществени поръчки фирми, строят на тройно по-високи цени от европейските си колеги, използвайки далеч по-некачествени материали и наемайки „майстори“, които не знаят от коя страна се държи лопатата и хал хабер си нямат за какво служат клещите.
Най-пресният пример е проверката на МРРБ, която установи че в над 50% от инспектираните участъци на „едни“ чисто нови и основно ремонтирани пътища, са
с отклонения от качеството и техническите изисквания.
Регионалният министър даде пример, че на една част от магистрала „Струма“ – с дължина 16 километра – са констатирани недостатъци в 12 различни участъка, чиято обща дължина е „само“ 1300 метра.
Има, разбира се, и доста по-битови примери. Например – боядисване на селска чешма по три пъти, за да се усвоят едни пари, купуване на пейки за парк на четворно по-висока цена. Тези „дребни“ примери обаче стават доста едри и струват скъпо, защото се практикуват масово. Да не говорим за изграждане на стадиони в села с население от по 7-8 души на по 70-80 години или на детски площадки в нищото…
Само през миналата година Европейската прокуратура
започна разследване срещу 9 български компании,
заподозрени в извършени злоупотреби с цел да придобият европейски средства. В институцията са докладвани над 100 случая на злоупотреби у нас.
Целта на средствата от европейските фондове и програми е да подкрепят местното и регионалното развитие и да помагат за по-доброто управление на градовете и селищата в България. Това обаче не се случва и хората с пълно основание не вярват, че еврофондовете имат някакво значение за населеното им място.
Броени дни преди местните избори е хубаво да си дадем сметка, че евросредствата, които потъват поради алчност или некадърност, не са чужди, а са нашите пари. Не са и евтини, защото ни излизат скъпо. Затова трябва да се информираме по-добре, какво се отпуска на нашата община и какво се изгражда с отпуснатото.
