Решението дали България и Румъния влизат в Шенген ще бъде взето на европейски съвет през декември. Засега прогнозите не са обещаващи заради ясния и категоричен отказ на Австрия да подкрепи влизането на двете страни, въпреки засилената дипломация на българското и румънското правителство през последните месеци. Повечето страни от зоната върнаха временно граничния контрол – заради увеличаващия се брой мигранти, но няколко държави отидоха по-далеч и поискаха реформа на Шенгенското пространство, защото в този му вид то вече не било адекватно на сегашните проблеми.
Въпреки че връщането на граничните проверки отчасти обезсмисли идеята за свободно движение, приемането на България и Румъния – за които Европейската комисия и Европейският парламент отдавна са признали, че отговарят на всички изисквания – взе да става въпрос на чест. И София, и Букурещ показаха, че разчитат
единствено на дипломатическо решение на проблема,
но какво ще се случи, ако през декември получим нов отказ?
В понеделник (30 октомври) румънският евродепутат Еуджен Томак обяви, че ще обжалва пред Съда на ЕС решението на институцията, с което искът му срещу Съвета на Европейския съюз, подаден заради отказа на Австрия да пусне България и Румъния в Шенген, бе отхвърлен като… „очевидно недопустим“.
Томак коментира, че макар Румъния, България и Хърватия да отговарят на едни и същи критерии, миналата година вътрешните министри на ЕС са взели две различни решения: Хърватия да бъде приета, а Румъния и България не.
Според него това е правен конфликт, който трябва да бъде „оценен“ от Съда на ЕС. Ето защо той настоява, ако приемането на България и Румъния не фигурира в дневния ред на следващия Съвет по правосъдие и вътрешни работи през декември,
Букурещ да атакува този бойкот чрез намеса в обжалвания процес.
Евродепутатът заяви, че е помолил всички държави членки да се намесят в процеса. Резултатът е повече от жалък – само няколко от тях са проявили интерес, но – в крайна сметка – нито една не го е направила. Факт, който за сетен път хвърля светлина върху авторитета и тежестта на двете балкански страни сред „колежките“ им.
Трябва да признаем, че за целите на държави, които са извън Европейския съюз, е имало по-голяма борба и чуваемост. Пример за това е, българското вето върху започването на преговорите за присъединяване на Северна Македония. Не сме забравили как голяма част от „колегите“ скочиха срещу нас и започнаха да ни обвиняват, че
не само се опитваме да спрем европейския път на югозападната ни съседка,
но и искаме да променим идентичността й.
През повечето време нашата позиция по въпроса не бе взета предвид, но накрая беше отразена в френското предложение, което сложи край на сагата с ветото.
Сега Томак ще се обърне към европейските институции с молба за по-сериозна подкрепа.
„Инициирахме петиция, подписана от над 50 000 румънски граждани, с която молим Европейският парламент да се намеси като привилегирован ищец в този процес. През юли ЕП прие резолюция относно влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Тя изисква от Европейския парламент да се намеси в текущите или бъдещите процеси в Съда на ЕС относно присъединяването на страната към Шенгенското пространство. В момента преговарям с всички политически групи за приемане на това решение в комисията по петициите на ЕП за намеса на Европейския парламент в открития процес в Съда на ЕС“, посочи евродепутатът.
Дали
българското правителство би се присъединило към подобна кампания
все още е рано да се каже. Може би обаче е назрял моментът да се помисли за план Б.
Миналата седмица Австрия съвсем ясно заяви, че няма да пусне България и Румъния да станат част от Шенгенското пространство преди функционирането на системата да бъде променено. Това каза канцлерът Карл Нехамер след среща с българския премиер Николай Денков във Виена.
Визитата на Денков в Австрия беше с цел да обясни на политиците и гражданите на страната, че за тях е по-добре, ако България и Румъния станат част от Шенген. Нехамер обаче посочи, че няма нищо лично срещу двете държави. Никой не отрича факта, че те продължават да търпят огромни икономически загуби, но сигурността е на първо място.
„В момента
не можем да мислим за разширяването на Шенген,
но искам изрично да подчертая, че това не е лично отношение към България, а израз на загриженост за сигурността в Шенгенската зона. Просто системата Шенген се счупи“, каза Нехамер и посочи като пример връщането на граничния контрол от страна на няколко държави членки.
Твърде пресилено е да се твърди, че България и Румъния клатят европейската сигурност и че именно те са причината милиони мигранти да тръгнат от Африка и Азия с гумени лодки, да пресекат гори тилилейски и
да открият по-добрия живот през… девет царства в десето.
За двете страни вече е въпрос на чест да не получат нов отказ, защото в противен случай ще стане очевидно, че в общността по въпроса за ценностите се прилагат двойни стандарти. Всъщност, дали пък точно заради преоценка на ценностите Шенгенското пространство не се нуждае от нова преосмисляне като „такова“?














