След като през май посети Монголия, френският президент Еманюел Макрон се връща в Централна Азия. Той ще пътува до Казахстан на 1 ноември, а на следващия ден ще отскочи до Узбекистан, съобщиха официално от Елисейския дворец и от канцеларията на казахския президент.
От офиса на Макрон подчертават, че „Франция иска да подкрепи усилията на двете държави за реформи и модернизация“. Но по-прагматичната причина по-скоро е, че след като изведнъж се оказа нежелан в традиционната си сфера на влияние в Африка, френският лидер започва да търси други приятели, от които да набави
толкова необходимия уран
за ядрените реактори на страната си. Цел, която удовлетворя изцяло богатите на суровината Казахстан и Узбекистан.
Не трябва да се пропуска и вторият силен мотив на Макрон – да насърчи бившите съветски републики да погледнат отвъд зависимостта си от Москва – възможност, която излезе на дневен ред след разпореденото от Кремъл нахлуване в Украйна.
Посещението на Макрон се вписват
в по-широката битка на Европейския съюз
да осигури енергийните си независимост от Кремъл. А огромните запаси от суров петрол, природен газ и минерали на Централна Азия я позиционират в центъра на състезанието за влияние в региона, който беше запазена руска зона.
Едновременно с това, Китай продължава да разширява присъствието си чрез инициативата на президента Си Дзинпин „Един пояс, един път“. Съединените щати също се стараят да увеличат политическото си влияние. А ЕС иска да включи региона в търговски и енергиен коридор, който
да стига до Европа… заобикаляйки Русия през Кавказ.
Франция вече е направила някои значими инвестиции в Централна Азия. Например, френската атомна компания „Орано“ (която преди се казваше „Арева“) използва казахски уран, добиван чрез съвместно дружество с държавната „Казатомпром“.
Темата е изключително важна за Париж, защото
превратът в Нигер през юли принуди „Орано“
да спре да обработва уранова руда в африканската република.
„Казахстан е от жизнено значение за енергийната сигурност на Франция“, посочва Майкъл Левистоун от Френския институт за международни отношения. И допълва, че „визитата на Макрон трябва да напомни, че Париж е готов за сътрудничество“.
„Подгонени“ от инвазията в Украйна и от тревогите около напредъка на Китай, държавите от Г-7 започнаха групово
да ухажват Казахстан и съседите му.
През миналата седмица външните министри на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан се срещнаха с колегите си от 27-е страни членки на ЕС в Брюксел, за да засилят връзките между двата региона.
Във френския случай нещата са по-спешни заради превратите в девет африкански държави от района под Сахара от 2020 г. насам, приключили с изгонването на френски дипломати.
Макрон ще пътува с делегация, в която влизат
шефовете на 15 компании от енергетиката,
селското стопанство и мините, плюс експерти от „Електрисите дьо Франс“ и от независимата „Ассистем“, предлагаща услуги в областта на изграждането на ядрени реактори. Те ще разговарят с казахския президент Касъм-Жомарт Токаев по плановете му да проведе референдум за изграждане на атомна централа и за ограничаване на изкопаемите горива.
През 2024 г. Казахстан възнамерява да започне и добив на редки метали – тъкмо навреме, за да удовлетвори замислите на Макрон да намали зависимостта на Франция от китайските доставки на суровини за електромобили.
