Отношенията между участниците в сглобката вече наподобяват ескалираща махленска свада, в която всеки момент обидите и заканите ще прераснат в размяна на удари. При това всеки от скандалджиите разбира, че може да отнесе боя и би предпочел да избегне това развитие, но конфликтът започва да излиза от контрол. Наблюдаваме нещо като чеховски сюжет, но в български уличен вариант – подобна непоносимост от началото на първо действие няма как да не доведе до падане на правителството в трето. В нашия случай лошото е, че по всяка вероятност най-тежко ще пострада публиката.
През последните седмици се видя, че желанието да се притисне и изтласка опонентът наистина няма граници. В името на уязвяването и компрометирането на уж отговорните партньори беше заложен на карта практически всеки жизнен обществен интерес, атакувана бе всяка публична институция. Ако в България имаше що-годе работеща правораздавателна система, на базата на разменените обвинения досега трябваше да са открити куп предварителни производства и поискани поне десет имунитета.
Новата, по всяка вероятност последна фаза на клатене на сглобката се отличава от предходните по това, че всеки ден се искат глави на членове на правителството, а като капак министър-председателят открито заплашва сам да подаде оставка. Отправят се ултимативни искания, незабавно получаващи огледален отговор. Създалата се ситуация поражда
непосредствен риск от блокаж на парламента,
и то в навечерието на разглеждането на бюджета. Този сценарий вече бе тестван с безпрецедентното осуетяване на гласуването на вота на недоверие към кабинета. Всяко привидно примиряване трае максимум 24 часа, след което избухва нова конфронтация. Взаимната непоносимост се прехвърли и в столичния общински съвет, където се повтарят познати сценарии на политическа безизходица.
По законите на диалектиката, приложени към специфичната българска действителност, количествените натрупвания на враждебност в скоро време ще преминат в качествени изменения. Става все по-трудно да се дава заден ход, или да се създава впечатление за постигнати разумни компромиси. Твърдите ядра и клиентелистките кръгове около основните партии стават все по-непримирими и ограничават и без това тесния терен за маневриране. Големият проблем е, че част от предстоящите ключови управленски и законодателни решения ще засегнат много широки обществени кръгове, а техните сериозни недъзи са подложени на унищожителна критика от запазилите почтена професионална позиция експерти.
Достатъчно е да проследим
дискусията относно проекта за бюджет.
Вече е напълно ясно, че ПП-ДБ безцеремонно лъжат относно състоянието и перспективите на публичните финанси, а ГЕРБ и ДПС се правят, че им вярват, докато се опитват да изкопчат изгодни за себе си отстъпки от финансовия министър. Това театро обаче не може да продължава дълго. Гласуването на бюджета означава поемане на политическа отговорност за цялостния му окончателен вид и свързаните с него последици. Всъщност ГЕРБ и ДПС вече носят своeто солидарно политическо бреме, защото подкрепиха през юли един очевидно нереалистичен вариант на сметките на държавата. Словесните атаки не ги оневиняват и по отношение на намеренията на Асен Василев да заложи почти двойно нарастване на задлъжнялостта на страната за следващите три години.
От оформилата се спирала няма излизане. Първо бяха критики, след това обвинения, днес на масата са исканията за оставки. Идва моментът на истината, когато тежките думи и гръмките закани трябва да бъдат подкрепени с конкретни действия. Бездействието вече се приравнява към действие. Дори да допуснем, че всичко изговорено може да бъде преглътнато в името на властта, тя все повече се превръща от източник на облаги в горещ картоф.
Каквато и ротация да се направи,
това не отменя факта, че новият състав на правителството ще трябва да сърба попарата, надробена от кабинета „Денков“, но с фактическото одобрение на триглавото парламентарно мнозинство. Асен Василев вече обяви, че ако не се справи с бюджет 2024, сам ще се оттегли. Можем да се досещаме, че това ще стане по сценария, откровено обявен в прословутите записи от заседанието на ПП: „Да поработим няколко месеца и след това да си ходим на островите“. Но не е ясно дали другите участници в сглобката ще харесат подобен развой на събитията.
Поради очертаващия се крах на управлението най-вероятно ГЕРБ и ДПС ще се откажат от първоначалното намерение за преформатиране на сглобката чрез маргинализиране на ПП и някакъв вариант на кооптиране на ДБ. Което означава сценарий на бърза ескалация – приемане на някакъв скърпен вариант на бюджета, опит кой каквото може да отмъкне „за последно десет“, падане на правителството, поредната игра на „държавническа отговорност“ и като краен резултат – поредни предсрочни избори през март. А дотогава – нека поредното служебно правителство на президента Радев да се оправя с една каша, пред която завареното през август 2022 г. ще изглежда като пасторална картина.
Най-често срещаният аргумент срещу това развитие е, че „няма да ни го позволят отвън“. Популярна е тезата, че сглобката бе създадена и
издържа досега най-вече по геополитически причини.
Това е реален фактор, но неговата тежест не бива да се надценява. Първо, защото геополитическата ситуация се променя, второ, защото местните изпълнители на „единствено правилната“ линия се оказаха изключително глупави, алчни и невъздържани. При очертаващите се крайно негативни перспективи за мнозинството от българите запазването на това управление ще донесе тежки щети както за участниците в некоалицията, така и за външните им куратори.
А това ще материализира още една, голяма опасност за сглобкаджиите – ще се ускори появата на алтернативна политическа сила, способна да предложи друг модел и други субекти на управлението на страната. Наскоро проведените местни избори показаха, че потенциал и желание за това има в достатъчно сериозни мащаби.
