За поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи своя алтернативен държавен бюджет. Със сегашното му издание, експертите на ИПИ правят опит да убедят управляващите, че е хубаво и полезно инвестициите и изсветляването на заетостта да бъдат насърчавани чрез данъчни стимули за инвестиции, заетост и повишаване на доходите:
- Нулев данък за реинвестираната печалба чрез 100% амортизация в първата година за инвестиции в машини, съоръжения, оборудване и технологично обновление. Инвестициите са основен фактор за разширяване на производствения потенциал на икономиката в дългосрочен план. Те са нужни за дългосрочна трансформация в посока висока продуктивност и повишаване на добавената стойност.
- Намаление на осигурителната тежест с 10 пункта. В резултат се очаква ръст на нетните доходи на работещите с около 33% спрямо 2023 година (при около 14% в базовия сценарий, на който залага рамката на правителството). Така ще се увеличи заетостта в частния сектор на икономиката и изсветляване на заетост, доходи и потребление.
ИПИ очаква, че комбинацията от стимули като по-ниски осигуровки и по-ефективна работа на приходните администрации, ще доведе до много по-добри резултати в борбата с укриването на доходи и данъчните измами.
“Бюджетарите” на ИПИ предлагат и мерки за свиване на бюджетния дефицит. Според тях пеачелившата комбинация е намаляване на данъчната тежест с цел насърчаване на инвестициите, растежа и повишаването на доходите (от една страна) и реформи за по-ефективни разходи и подобряване на събираемостта на приходите (от друга). Предложените мерки “стъпват” на няколко основни принципа:
- Поддържане на ниски данъчни ставки с широка данъчна основа – премахване на привилегии и преференции, включително диференцирани ставки и изключения за различни заинтересовани групи;
- Намаляване на субсидиите;
- Съкращаване на неефективните разходи чрез структурни реформи и опростяване на регулациите;
- Съобразяване на разходите за персонал и издръжка на публичния сектор с демографските тенденции и възможностите за умно използване на нови технологии и електронни услуги.
С алтернативния си бюджет, ИПИ акцентира и върху свиването на дефицита в 3-годишен хоризонт.
Краткосрочният ефект от прилагането на пакета с мерки е намаляване на разходите с 5.450 млрд. лв. и намаляване на данъчната тежест с 2.250 млрд. лв., което ще доведе до свиване на дефицита на касова основа за 2024 г. с… 3.2 млрд. лв., т.е. до 1.5% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Или казано по друг начин, приходите ще нараснат с 8.5% спрямо очакваното за 2023 г., а разходите – само с 4 процента.
Пълният ефект от предложението ще доведе до свиване на дефицита до 0.8% от БВП през 2025 г. и балансиране на бюджета за 2026 година. В резултат, вместо постепенно нарастване на публичния дълг до 28.3% от БВП през 2026 г. – според бюджетната прогноза на правителството, дългът ще остане относително непроменен – на нива от около 22% от БВП – за целия период.
