Четвъртата индустриална революция – на електрификацията и декарбонизацията – вече е в ход, а ключовото й гориво е литият – основен компонент за батериите, които захранват електрически коли. Борбата за контрол върху суровината разпали епични битки, подобна на тази за литиевия „коридор на властта“ в Западна Австралия, където сблъсъците между мултинационални корпорации и местни милардери извикаха спомени за бума на желязната руда през 60-те години на миналия век и „похода за никел“ десетина години по-късно. Пазарни коментатори предвиждат, че пазарът на литий ще стане четворно по-голям по обем през идните 10 години.
Тези вдъхновяващи продължителни периоди на активно търсене на определена суровина не се случват често и водят до безумие, коментират ветерани от минния сектор. Защото никой не иска да изпусне угощението.
Щурмът за литий е повсеместен. „Гленкор“ прави първата си инвестиция в литиева мина в Демократична република Конго след като сключи сделка с регистрираната на борсата в Торонто „Танталекс“. Британската геотермална инженерингова компания GEL пък планира да добива литий от находище в Корнуол след като се включи в надпревара с „Корниш литиъм“, „Бритиш литиъм“ и други конкуренти за съживяване на минното наследство на региона.
Глобалното производство на суровината оглавяват Австралия, Чили, Китай и Аржентина с 95% общ дял. Китай обаче доминира преработката на минерала чрез широката си мрежа от рафинерии, оставяйки зад себе си Съединените щати и Европа, които се борят да увеличат независимостта си.
Европейският съюз планира да понижи регулаторните бариери за производство на литий, графит и кобалт. А американският Закон за редукция на инфлацията предлага щедри данъчни кредити за производителите на електрически автомобили, които използват за батериите си суровини от Съединените щати и партньорите по договорите за свободна търговия. Което засилва натиска върху автомобилните компании да се снабдяват от местния пазар. През януари „Дженеръл мотърс“ обяви инвестиция за 650 млн. щ. долара в щатска литиева мина.
Разрастват се обаче и протестите на защитниците на околната среда. Литиевият проект „Мина до Баросо“ в Северна Португалия е бил отлаган няколко пъти, очаквайки одобрение. А сходен проект в Невада също се е сблъскал с продължили с години протести на неправителствени организации. В същия момент Китай се ориентира към по-облекчени регулаторни режими в Африка и Латинска Америка, за да получи суровини за националните литиеви рафинерии.
Големите петролни корпорации също се включват в екшъна в опит да останат рентабилни в епохата без изкопаеми горива. Просто защото това е естествената им еволюция като се има предвид, че литиевите разтвори са обичайна част от работата им, за разлика от захранващите мрежи и вятърните ферми, където нямат друг опит освен управлението на проектите.
„Ексън мобайл“ планира да започне да произвежда литий през 2027-а като залага на опита си в сондажите и преработката, за да стане водещ играч. „Шлумбергер“, „Оксиденчъл петролийм“ и „Екуинор“ също проучват дали техните ключови умения в помпането, преработката и обратното инжектиране на флуиди под земята като суров петрол и вода, могат да им послужат в преработката на литий.
Треската за доставки открива надпревара и за алтернативи. Шведската стартираща фирма „Нортволт“ е разработила батерия без литий, кобалт или никел и вместо тях разчита на натрий, който се среща по-често. Натриево-йонните батерии са по-евтини и по-сигурни, защото работят по-добре от литиевите както при ниски, така и при високи температури. Засега обаче енергията, която могат да произведат в сравнение с размера им е доста по-малка, което ги прави непрактични за повечето електрически превозни средства.
