В средата на септември м. г. руски самолет кацна аварийно насред нива. Слава Богу – и благодарение на екипажа, и на обстоятелствата – инцидентът се размина без жертви или ранени. Не такъв късмет имаха пътниците и екипажът на друг руски самолет, който преди дни се разби в планините на Североизточен Афганистан.
Авиационните власти спряха за проверка над 170 „птици“ Boeing 737-9 MAX поради инцидент със самолет от този тип преди три седмици, при който – малко след излитане – цял панел се откърти от фюзелажа му.
Напоследък имаше и други авиационни произшествия – за щастие не толкова фрапиращи, които за сетен път поставиха на дневен ред магистралния въпрос за безопасността на полетите по света и и у нас. Особено у нас…
Повод да „посегнем“ към темата ни дадоха не само споменатите по-горе авиоинциденти, но също и една информация, обилно разпространявана през последните дни из специализираните авиационни и летищни групи във „Фейсбук“. Тя е озаглавена
„Над 150 млн. лв. инвестиции в летище София до края на 2025 г.“
и на пръв поглед звучи обнадеждаващо… бомбастично. На „второ четене“ обаче е оказа, че става дума за вехта медийна публикация – от средата на месец май 2023 г., старателно притоплена и надлежно пусната за повторна употреба из социалните мрежи.
Припомняме посоченото в статията, че „Инвестиционната програма е част от по-широката стратегическа цел, с която до 2030 г. ще имаме петзвездно регионално летище и трети пътнически терминал“.
Сред основните инвестиционни проекти, заложени от концесионера „СОФ Кънект“, са:
– Строеж на 20-мегаватов фотоволтаичен парк;
– Изграждане на напълно нов Терминал 3 до 2030 г.;
– Пълна реконструкция на Терминал 2, който ще поеме и полетите от Терминал 1, както и изграждане на 3 нови обществени паркинга;
– Удвояване на гишетата за регистрация на пътници и увеличение на линиите за проверка сигурност и граничен контрол;
– Нова търговска зона и нова зона с ресторанти и заведения;
– Внедряване на нова система за управление на багажи;
– 3 нови пътнически ръкави с възможност за обслужване и на ширококоропусни самолети за полети на дълги разстояния;
– Ремонт и подобрение на летателното поле, включително пистата.
Веднага се вижда, че в инвестиционната програма на концесионера, основното съоръжение за всяко летище – полосата за излитане и кацане (ПИК),
описана лаконично като „пистата“ – е последна грижа.
Спомената е накрая, явно колкото да не е без хич! А планираните средства и заложените проекти „просто“ показват, че пари за нейното обновяване едва ли ще има.
За да не си помисли някой, че се заяждаме на дребно с концесионера на летище София, ще припомним… очевидното: въпросът за състоянието на т. нар. писта го зададохме публично далеч преди „СОФ Кънект“ да влезе в аеропорта като негов стопанин на 20 април 2021 година.
Статията „Пистата на летище София е напълно компрометирана“ излезе в „БАНКЕРЪ“ на 6 октомври 2020 г., т.е. 6 месеца и половина преди държавата да предаде летището на концесионера. В нея се цитираха резултатите от мащабно изследване на полосата, извършено през април 2019 г. от специализирана фирма.
Оценките на различните участъци варират от „Лошо“ до „Напълно повреден“.
Крайният извод гласи – „Горният пласт на покритието е напълно компрометиран, отчетено е и занижаване на носимоспособността на настилката“.
А крайното заключение – „Трябва да се предвиди ремонт на обследваните зони… и в най-близко време (2019-2020 г.) – подмяна на износващия пласт“.
Причината е очевидна за всеки запознат, затова я преразказваме набързо: заради значителния експлоатационен период след полагането му – 13 години към изготвянето на анализа през 2019 г. – битума в износващия пласт на полосата за излитане и кацане (ПИК) старее много по-бързо и затова се нуждае от подмяна. Дали да си представим какво е състоянието му днес, след като от пускането в експлоатация на пистата са минали „само“ 17 години и половина?
Ще посочим, че 12-годишният гаранционен срок за експлоатация на ПИК – удължен според последните нормативни изисквания –
изтече през август 2018 година.
И въпреки това година и половина държавното ръководство на аеропорта не предприе нищо. Почти същото се отнася и за наследилия го концесионер.
Откакто „СОФ Кънект“ стопанисва летище София – вече 2 години и 9 месеца – освен изчистването на гумените отлагания от колесниците на самолетите и малко козметични ремонти по летателното поле, във връзка с безопасността на полетите по основните съоръжения не е направено нищо кой знае какво.
Което поставя на дневен ред поне широкоформатния въпрос „Дали пък вече не е крайно време надзорните държавни органи в лицето на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) и на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА) да започнат стриктно да следят не само как се изпълняват поетите в концесионния договор ангажименти?“ Защото отговорът му би ни обяснил „едни настроения“ в друга „една посоки“. Примерно – дали се спазват всички задължителни международни изисквания за авиационна безопасност по летищата у нас?
Да – същите тези питания са актуални и за още две концесионирани летища – Варна и Бургас. Още повече, че през септември 2022 г. тогавашния служебен кабинет на президента Румен Радев
„просто“ удължи срока на концесията им
с още пет години – до 2046 година.
А с останалите две международни летища – край Пловдив и Горна Оряховица – които също обслужват самолети, какво ли се случва? Точно така – нищо и половина…
И накрая – дали някой не трябва да проучи детайлно в какво състояние е пистата на летище Русе, което – според ангажиментите на инвеститорите и общината – в най-скоро време би трябвало да приема и да изпраща по-тежки самолети – от типа на ATR-72 и -А320?
Макар пак да открием топлата вода, длъжни сме непрекъснато да припомняме очевидното –
летищната инфраструктура е особена важна
за безопасността на полетите, независимо че много авиационни специалисти я неглижират.
Трябва да бъде отчетен и фактът, че на повечето български летища пистите са построени още по времето на социализма и до момента не са ремонтирани. Което означава само едно – те са опасни, защото срокът им на годност е изтекъл отдавна…
