Съществуват много доказателства, че у нас нищо не е такова, каквото изглежда. Совите не са това, което са, както се казваше в един сериал.
Другаде обаче е просто филм, а у нас е сериал без край. Като започнем от политическата реалност, та свършим до всекидневното битие.
Да вземем за пример управлението ни. В нея участват политически субекти, които са протестирали един срещу друг, арестували са се, псували са се и какво ли не. А един незаобиколим фактор в политиката и некоалицията е най-върлият евротлантик, който преди време събори банка, за чиито активи напираше руската ВТБ. Това у нас се нарича некоалиция.
С този пример свършваме с политиката. Свършваме, защото както е известно, по време на война първа загива истината. А е война, все пак. И не ни се ще да сме изпреварили истината. По тази причина у нас автоцензурата е по-силна от цензурата. Това у нас се нарича демокрация.
Ред е на всекидневието. И там нещата не са това, което са. Например във всекидневната борба на спецслужбите. Тези дни става ясно, че вътрешен враг от службите, които се борят с вътрешните и външни врагове, шпионирал за Русия, като в свободното си от работа и шпиониране време пиел водка и пеел руски песни на висок глас.
Това обаче си е проблем на службите. Ние да си гледаме нашата градинка, да си я плевим, да си чистим къщичката.
Къщичката – задължително, но зъбите – в никакъв случай, особено ако след това сядаме зад волана. Защото у нас, според полицейските наркотестове, пастата за зъби не е това, което е, тъй като при натривка от устата пробата реагира на метамфетамин и кокаин.
По тази причина е редно да се замислим и възможни ли са евентуални странични ефекти от лековете за хемороиди.
У нас като нищо има такива. Иди после обяснявай на патрулния полицай, че отглеждаш маясъл, а не коноп.
Да не стане като във фолклорната мъдрост гъз глава затрива…
