Здравеопазването е лошо и няма как да е иначе, след като над 2.5 млн. пенсионери не плащат здравни вноски, 1.2 млн. деца също, 800 хил. с ТЕЛК, 300 хил. държавни служители са освободени, а също така студенти и затворници. Около 4 млн. души не плащат, твърди председателят на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари д-р Георги Миндов.
Според него тази вноска е най-ниската в Европа – едва 8%, и се събира от най-ниските доходи. Медикът пита как на фона на тези цифри да се купят лекарства и откъде да дойдат парите. Д-р Миндов дава за пример своя пациентка, която работи като санитарка в Германия и плаща по 300 евро здравна вноска всеки месец.
Затова България остава с най-лошите показатели в Европа по отношение на здравеопазването, а именно най-ниска продължителност на живота, висока детска смъртност, като в същото време най-много доплащаме за здравни услуги и 38% за лекарства.
Коментира се въвеждане на административна такса. Тя ще е за допълнително поискани административни услуги, които са извън пакета по НЗОК, например за записване на часове, електронна обработка на досиетата, колцентър. Нещо като отделен договор. Ще се предлага на пациента и ако той се съгласи, го подписва. Само че дали това е изходът?
Подобно е положението и с пенсиите. Един работещ в България плаща осигуровки по три линии: личните, които по закон му се удържат; през държавния бюджет – където част от данъците му отиват за попълване на дупката в Държавното обществено осигуряване; пак през държавния бюджет – в полза на държавните чиновници, които имат бетонираната преференция да не се осигуряват за сметка на личните си доходи.
За това израждане на солидарната пенсионна система, което троши гръбнака на работещите, напомни пред „Банкеръ” Щерьо Ножаров, икономист, преподавател и икономически съветник от Българската стопанска камара. Против крещящата несправедливост многократно са се изказвали работодатели, синдикати и експерти, но без резултат.
По „традиция”, установена преди повече от четвърт век, събраните осигуровки от заетите не могат да напълнят и половината от кацата на ДОО – фондът, от който се плащат сегашните пенсии. Затова се налага той да бъде допълван чрез директна субсидия от държавния бюджет. Тоест от нашите данъци, които сме внесли там, за да има добро здравеопазване и образование, подобрена сигурност и инфраструктура. Да има, ама няма, тъй като хората от третата възраст не може да бъдат оставени без доходи. Сумата, с която ни облага държавата заради нашите баби и дядовци, е доближавала през годините 60% от размера на пенсиите, а в момента е около половината.
Работещите обаче плащат не само за сегашните, но и за бъдещите пенсии. Като се добавят и тези пари, излиза, че субсидираме системата на пенсионното осигуряване с над 60% извън личните си осигуровки, отбелязва Ножаров.
Негово Величество държавният служител по закон има право на задължително социално и здравно осигуряване. Бюджетните организации не внасят осигурителни вноски за тези хора по сметките на ДОО и Допълнителното задължително пенсионно осигуряване – това се извършва централизирано чрез Министерството на финансите и за сметка на хазната. За тях не се определят минимални осигурителни доходи, както е при работниците и служителите, наети другаде по трудови правоотношения.