Готов ли е ЕС да възроди отбранителната си индустрия?

ЕС възроди

Обединена Европа се подготвя за възраждане на военно-промишления си комплекс, който беше занемарен след края на Студената война. На континента цареше спокойствие и спорадичните приказки за Трета световна война бяха посрещани или с ехидни усмивки, или с “успокоението”, че тя ще се води с технологии от бъдещето. Руската агресия в Украйна обаче срина не само всички илюзии, но и сляпата вяра в силата на международните договори.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи тази седмица да бъдат отпускани евросубсидии за отбранителната индустрия на ЕС, защото светът е станал “по-брутален”, а европейското производство е разпокъсано в 27-те страни в блока. В интервю за “Файненшъл таймс” тя посочва, че трябва да се действа решително, както с ударното производство на ваксини срещу ковид и бързото адаптиране на газовия пазар и инфраструктура след руската инвазия в Украйна.

Еврокомисрят Тиери Бретон, който отговаря за вътрешния пазар и отбраната, преди месеци обиколи страните производителки на оръжие, сред които и България, с цел да се засили производството. Оръжейната индустрия обаче настоя за дългосрочни договори, защото е безсмислено да налива пари в оборудване и капацитет, които след това няма да използват. По тази причина

обещаните до март на Украйна един милион снаряда

няма да бъдат произведени. Този факт отвори очите на чиновниците в Брюксел, че трябва да предложи сериозни стимули на отбранителната индустрия, за  да повиши темпото, а и да се засили координацията между държавите.

Комисията ще предложи стратегия за развитие на този сектор до края на месеца, но тя трябва да бъде одобрена и от националните правителства в блока. Някои от тях със сигурност няма да прегърнат с разтворени обятия идеята за централизиране на решенията за инвестиции в отбрана, защото ги смятат за национална компетентност. Дискусиите по темата продължават от 2022 г., когато  Брюксел предложи проекта “Стратегически компас”, който включва създаване на капацитет “за бързо развръщане” с поне 5000 военнослужещи.

Заговори се и за възможността за

създаване на нов пост – еврокомисар по въпросите на отбраната,

който да контролира индустриалните аспекти на отбранителната политика на съюза, въпреки че страните от блока обикновено искат да имат пълен контрол върху отбранителната си политика.

Миналата година Естония предложи идеята за издаване на еврооблигации за финансиране на разходите за отбрана, а идеята бе подкрепена от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. В началото на тази година френският президент Еманюел Макрон подкрепи емитирането на съвместен европейски дълг за плащане на приоритети, включително отбрана и технологии, за да се гарантира, че Европа ще остане суверенна в лицето на жестоката конкуренция с Китай и САЩ.

„Мисля, че 2024-2025 г. ще бъдат годините, в които европейските страни и ЕС като общност ще бъдат в положение да решат дали искаме да бъдем суверенни или не“,  посочи той.

Докато ЕС се  опитва да укрепи сектора на отбраната и да повиши оръжейното производство, войната на Русия в Украйна продължава с пълна сила, а през ноември предстоят президентски избори в САЩ, които, ако бъдат спечелени от Доналд Тръмп,

не се знае дали Вашингтон ще продължи да помага на Киев.

Все повече европейски политици заявяват, че Европа трябва да развие отбранителните си способности не от страх от Тръмп и Русия, а да гарантира спокойствието си в бъдеще.

Факт е, че ЕС полага усилия в тази посока. Военните разходи на държавите членки на ЕС през 2022 г. възлизат на 240 млрд. евро, което е значително по-малко от тези на САЩ (794 млрд. долара), но повече от два пъти повече от тези на Русия (92 млрд. евро).  Проблемът е, че тези разходи са разпокъсани в държавите от блока, които харчат без да се координират с останалите.

По данни на Европейската агенция по отбрана, през 2021 г.

по-малко от 20% от средствата за купуване на отбранително оборудване

са били разпределени за съвместни проекти на европейско равнище, въпреки че минималният праг е 35 на сто. Така че парите не са слонът в стаята, а в липсата на усилия и желание да се съгласуват покупките на оръжие и оборудване.

Европейският съюз се опива да стане по-силен и по-уверен с две войни пред портите си, евентуало завръщане на Тръмп и засилваща се технологична експанзия на Китай. Самият Тръмп, както и Путин, са показали, че смятат ЕС за слаб и пасивен играч, който има нужда от постоянна защита. Може би е дошло е време да им се променят представите.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст