Загубихме огромния трудов потенциал на украинските бежанци. „Изпуснахме шанса бързо да ги интегрираме на пазара на труда и голяма част от тях напуснаха страната”, каза за „Банкеръ” Теодора Икономова от Правния отдел на Българската стопанска камара (БСК). Тя е човекът от камарата, в чийто ресор е проблемът с недостига на работна сила у нас.
Икономова е запозната с резултатите от анкета сред украинците, в която 43% от тези в трудоспособна възраст твърдят, че са заети, а 20% – че са безработни.
Европейската комисия има пилотен проект още от 2022 г., озаглавен „Европейски резерв от таланти”. Създаден е специално за бежанците от Украйна с цел да улесни свързването на работници и работодатели, и е доста успешен. България обаче не се включи в тази инициатива. Въпросният резерв всъщност представлява уеб базирани данни за профилите на гражданите на трети държави, търсещи работа – по образование, квалификация, умения, сфера на дейност, опит и т.н. Това би било безценна помощ за българските работодатели, но нещата вероятно ще се забавят, смята Икономова.
Липсата на подобен механизъм се отразява и на търсещите работа бежанци. Голяма част от тях се хващат за работа, която далеч не съответства на нивото на образованието и квалификацията им, а на други места търсят точно такива хора при по-добри условия и по-големи възнаграждения.
Междувременно работодателите в почти всички области на страната срещат затруднения за намиране на персонал. Най-тежко е положението в района на Враца, където 87% от бизнеса съобщава за липса на хора с достатъчна квалификация.
„Министерството на електронното управление предстои да пусне онлайн платформа за производство и издаване на разрешителни за работа на чужди граждани. Това се очаква да стане до края на март” , обяснява Теодора Икономова.
Платформата ще обхваща 5 вида разрешителни: единно разрешение за пребиваване и работа, разрешение за продължително пребиваване и работа, тип „Синя карта” на ЕС, разрешение за работа на лице при вътрешнокорпоративен трансфер, разрешение за сезонен работник и регистрация за сезонна заетост – сезонна работа до 90 дни.
Бизнесът също трябва да бъде активен и да подпомогне при разработването на институционална система за проучване на потребностите му от внос на работна сила. Сега няма единна база данни какви и в кои сфери са тези потребности, както по сектори и региони, така и като цяло в държавата.
В момента „има много разрешения за работа в страната, издадени на работници от Турция. Те работят основно в строителството. Сред висококвалифицираните специалисти се открояват руснаците”, отбелязва Икономова. Голям интерес, особено в сферата на туризма, но също така и в селското стопанство, търговията, преработващата промишленост, транспорта има и от граждани на Узбекистан, Казахстан, Молдова, Киргизката република, Индия и Непал.
Застаряването на населението у нас става все по-голям проблем. Сто и трийсет хиляди души нито работят, нито учат, нито се квалифицират. Имиграцията не забавя темповете си. Вузовете произвеждат по държавна поръчка, сиреч почти за без пари, кадри, от които икономиката няма нужда….
От тази ситуация има един изход – внос на работна сила.
Според зам.-председателя на БСК Мария Минчева и изпълнителния директор на Българска предприемаческа асоциация Добромир Иванов България трябва да е отворена врата, така че всеки ниско- или висококвалифициран да може да влезе.
“Нивото на инвестиции в последните десет години е драматично ниско, както и на икономическия растеж. Трябва да повишим ефективността на икономиката, за да има производителност и да се повишава цената на труда“, призова Минчева.
„Има случаи, в които компании не могат да назначат служители, независимо от това колко високо е заплащането. Понякога – колкото и висока заплата да дадеш – няма хора”, категоричен е Иванов.
“Интервюирали сме 995 български фирми. Основните теми във въпросника са свързани с очакванията на бизнеса за 2024 г. за българските продажби, за експорта, заетостта и очакваните инвестиции”, посочва Боряна Абаджиева – експерт в отдел “Икономически анализи и политика” в Българската търговско-промишлена палата. По думите й “като основен проблем фирмите са посочили липсата на квалифицирана работна ръка”.
СТАТИСТИКА
Регистрираната безработица в България през януари се е повишила до 5.8%, отчита Агенцията по заетостта. Спрямо предходния месец показателят се увеличава с 0.2 процентни пункта, а на годишна основа ръстът е с 0.6 пункта.
Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда достига в края на януари до 165 840 души, като повишението спрямо миналия месец е със 7635 лица.
Най-търсените от бизнеса професии през януари са: машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; чистачи и помощници; персонал, полагащ грижи за хората; продавачи; персонал, зает в сферата на персоналните услуги. Търсят се също работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; квалифицирани работници по производството на храни, облекло и др.