Жените в България получават средно с 12,6 процента по-ниски заплати от мъжете, но в редица икономически дейности разликите са много по-големи. Това показват данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, предаде БНР.
Над 40 на 100 от жените на възраст от 25 до 34 години имат висше образование, при 28% висшисти сред мъжете в същата възрастова група.
Всеки четвърти депутат в 49-ото Народно събрание е жена, а политиката у нас се възприема като предимно „мъжка“ професия. На последните местни избори миналата година жителите на 34 общини са избрали жени за кметове. Жени са начело и на 75 от общинските съвети.
В някои сфери жените получават с 30% по-ниски заплати от мъжете, например финанси и застраховане. Това заяви заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Виолета Иванова. „В хуманното здравеопазване и социална работа с 24 процента е по-ниско заплащането. В културата, спорта и развлеченията – с 20 процента“, уточни тя.
Има и дейности, например строителството, в които жените получават с 16% по-високо възнаграждение от мъжете, тъй като в този отрасъл те са на позиции за по-квалифицирани кадри като инженери и проектанти.
Дейностите с най-много работещи жени са търговията, преработващата промишленост, здравеопазването и образованието.
Наетите жени преобладават в най-ниско платените дейности като хотелиерство и ресторантьорство. В България жените на мениджърски позиции са по-слабо представени – 45%.
Според миналогодишните данни на КНСБ жените у нас са били повече засегнати от инфлацията, защото работят на по-ниски средни доходи. През 2023 година бе отчетено, че заплатите на жените в България са с 15,5 процента по-ниски от тези на мъжете. При жените у нас безработицата е била около 3,7 процента, а при мъжете – 4 процента.
