Основният лихвен процент у нас падна до 3.78 на сто
Основният лихвен процент (ОЛП – проста годишна лихва) у нас падна до 3.78 на сто. От Българската народна банка (БНБ) обявиха новата му стойност, която е в сила от 1 май. Припомняме, че през април тя слезе до 3.79 на сто. Показателят през март беше 3.80 процента. През февруари също беше 3.79 на сто, след като беше понижен през януари тази година.
През декември основният лихвен процент у нас беше в размер на 3.80 на сто. През ноември показателят беше 3.79 на сто, а през октомври – 3.64 на сто. През септември ОЛП беше равен на 3.53 на сто. През август основният лихвен процент беше 3.29 на сто, а през юли за пръв път показателят прескочи трите процента – до 3.12 на сто. През юни ОЛП беше 2.96 на сто.
Българска народна банка започна да обявява по-висок основен лихвен процент от октомври 2022 година на фона на по-високите лихвени нива на Европейската централна банка, които оказват своето влияние и върху паричния пазар у нас.
За изпраните и обичаните
Ако тезата за “изпирането” поражда спорове, още по-трудна за доказване е тезата, че “всички обичат Бойко”
Една от най-често повтаряните тези, особено в навечерието на изборите, е, че Бойко Борисов е излязъл на „чиста печалба“ след разпадането на позорната иначе сглобка. Нещо повече, любителите на игри на думи твърдят, че вече „всички обичат Борисов“ и ще се състезават за неговото благоволение след вота. „Изящните форми“ за „сладките пуделчета, които ще драскат по вратата в Банкя“, ги оставяме без коментар (и без това за техния автор е казано всичко, което е могло да бъде казано).
Тук обаче възникват определени съмнения по въпроса кои точно и колко силно „обичат Бойко“?
Предлаганите от BBVA 12 млрд. евро за Sabadell – сигнал за промяна в банковия пейзаж на Европа
Оповестеното на 30 април намерение на BBVA (“Банко Билбао Биская Аргентария”) да започне преговори за поглъщането на по-дребния си национален съперник Banco Sabadell (“Банко Сабадел”) е подерното доказателство, че дългоочакваната консолидация в регионалния банков пазар се ускорява. В последващо изявление на 1 май “Банко Билбао” даде повече подробности за предлаганата сделка, която да се осъществи под формата на размяна на акции при коефициент на обмен – една новоемитирана акция на купувача за 4.83 акции на “Сабадел”. Това би гарантирало 16% дял на акционерите на “Сабадел” в комбинираната група и представлява 30% премия над цената, на която е приключила търговията на книжата на “мишената” на 29 април, преди новината да раздвижи пазарите.
Тези условия оценяват по-дребния испански кредитор на около 12 млрд. евро, показват сметки на агенция “Блумбърг”.
Европейците имат повече свободно време, американците – повече пари
Да се сравняват европейците и американците е хлъзгав и опасен терен, но през миналата седмица Николай Танген – шефът на гигантския норвежки петролен фонд, се осмели да стъпи на него. Той е споделил пред “Файненшъл таймс”, че съществува разлика в “общото равнище на амбициите между жителите от двете страни на Атлантика: европейците не са много амбициозни, докато американците работят по-усилено”.
Това често са отбелязвали и други видни личности преди норвежеца. Например, в издадения през 1927-а (след смъртта му) роман “Америка” на Франц Кафка главният герой Карл пътува от Европа до Съединените щати където среща мъж, който учи през нощта и работи през деня. Когато Карл го попитал кога спи, студентът отговорил, че “ще спи когато приключи следването, докато засега пие черно кафе”.
Европейците и американците вършат нещата по различен начин. Европейците имат повече време, а американците – повече пари. А кое е за предпочитане зависи от личните предпочитания.
Япония е похарчила 35 млрд. долара в подкрепа на йената
Правителството на Япония изглежда е хвърлило на пазара грубо 35 млрд. щ. долари на 29 април, за да спре рязкото поевтиняване на йената, показва информация на “Банк ъф Джъпен”. Търговци и икономисти посочват, че публикуваните в късните вечерни часове на 30 април данни за паричния пазар потвърждават догадките, че японските власти са започнали да интервенират веднага след като японската валута е потънала в близост до най-ниската си котировка за последните 34 години от малко под 160 йени за един щ. долар.
Японските централни банкери са огласили информацията няколко часа преди йената да започне пак да се обезценява бързо към зелените пари по време на лондонската й търговия, което провокира прогнозите на брокери, че Токио може да излезе отново на пазара.
Официално потвърждение от Министерството на финансите за обема на интервенцията на 29 април – първата от 2022-а, не се очаква поне до края на май, но анализатори посочват, че груба оценка може да се направи от данните на “Банк ъф Джъпен”.
