Перките на червената вятърна мелница бяха върнати на фасадата на парижкото кабаре „Мулен Руж“. В края на април те паднаха, удряйки се в табела с името на заведението.
Le Figaro отбелязва, че ръководството на кабарето отпразнува връщането на остриетата на мелницата с улично представление, като 20 танцьори изпълниха канкан.
Генералният директор на „Мулен Руж“ Жан-Виктор Клерико коментира, че кабарето е направило всичко, за да възстанови перките на мелницата за откриването на Олимпийските игри в Париж.
„Мелница без крила е празнота за Париж, това би било просто тъжно“,
добавя Клерико.
Според Le Figaro,
600 хиляди туристи посещават „Мулен Руж“ всяка година.
На 25 април и четирите крила на мелницата се срутват. Заедно с тях от табелата на заведението паднаха буквите „М“, „О“, „У“. Тогава никой не пострада..
„Мулен Руж“ (Moulin Rouge, Червената мелница) е известно нощно заведение – кабаре в Париж, открито на 6 октомври 1889 г. по случай първата световна изложба във френската столица. То е разположено в 18-и арондисман, в близост до прословутия квартал с червените фенери и „Плас Пигал“.
Залата на кабарето побира 850 души. В кабарето е играла и българката Фео Мустакова (1909 – 2011 г.).
Тук са пели Жан Габен, Едит Пиаф, Морис Шевалие, Ив Монтан, Франк Синатра, Лайза Минели и други.
Прочутият канкан, който става емблематичен тук, е кадрил по музика на Жак Офенбах. В края на XIX век англичанинът Чарлз Мортън го нарича френч канкан и според него е „ужасно шумен танц, дошъл от Франция“.
Звездите на „Мулен Руж“ стават известни предимно от картините на известния художник Анри дьо Тулуз-Лотрек, който от самото откриване на кабарето идва в него всяка вечер и вдъхновен от красивите танцьорки, създава творбите си.
Теодора (Фео) Димитрова Мустакова-Генадиева
е известна българска балерина и хореограф, една от легендите на българския балет.
Родена е в Солун, Османската империя, през 1909 година в семейството на българския офицер Димитър Мустаков, военен аташе в Солун. Първи стъпки в балета прави в школата на Пешо Радоев. По-късно учи в Париж при руската балерина Олга Преображенска. Работи с комика Фернандел и балерината Жозефин Бекер. Фео Мустакова става първата българка – солистка в знаменито вариете, Кабаре и концертна зала „Фоли Бержер“ и кабаре „Лидо“. Танцува в „Мулен Руж“, както и на някои от най-значимите сцени в Европа и Южна Америка.
След завръщането си в България започва кариера на балетен педагог и хореограф. Основава балета към Музикалния театър „Стефан Македонски“, където е балетмайстор от 1950 г. и главен балетмайстор от 1954 до 1960 година. Прави хореографията на 32 оперети и лирични опери.
През 2001 година излиза автобиографичната ѝ книга „Живот в света на балета“.
