Десетки хиляди сърби са излезли на улиците, водещи към площад “Теразие” в Белград на 10 август, за да протестират срещу подновения проект за добив на литий от “Рио Тинто груп” в Ядар. Те са развявали сръбски знамена и са скандирали “Няма да копаете” и “Рио Тинто, напусни Сърбия”.
Официални представители на сръбското правителство твърдят, че протестите са с политически мотиви и целта им е да свалят от власт президента Александър Вучич и кабинета му. Лидерът на протестиращите – Златко Коканович, който е селски стопанин от района на Ядар, където трябва да заработи мината, е настоял пред събралите се да блокират две основни влакови гари в Белград.
През юли Върховният сръбски съд вдигна забраната срещу “Рио Тинто” за разработването на находище на литий, което ще се превърне в най-голямата литиева мина в Европа. Това се случва две години след като предишният кабинет спря процудерата заради протести и опасения за замърсяване на околната среда на природозащитни групи. Решението предизвика масови национални протести в много градове в Сърбия. Недоволните граждани дадоха краен срок до 10 август на правителството да зарбани проучванията и експлоатацията на метала.
“Няма да се предадем. Мината не може да се строи на земеделска земя”, възмущава се 63-годишният работник Мика Милованович. И допълва, че това няма нищо общо с политиката. Ден преди протестите – на 9 август, Вучич съобщи, че е получил информация от Русия за планиран в Сърбия преврат.В тази връзка вицепремиерът Александър Вулин коментира за сръбската агенция ТАНЮГ, че “има причини да сме бдителни”.
Ако бъде осъществен, литиевият проект на стойност 2.4 млрд. щ. долара ще задоволи 90% от сегашните нужди от литий на Стария континент и ще направи “Рио Тинто” един от световните производители на метала в света. Той е ключова съставка на батериите за електрически автомобили и за мобилните устройства.
Правителството на Сърбия посочва, че литиевата мина ще даде възходящ тласък на местното стопанство, но защитници на околната среда са убедени, че цената ще е прекалено висока. Сръбският финансов министър Синиша Мали е пресметнал, че добивът на литий, ако бъде допълнен с местно производство на батерии и електрически коли, може да добавя 12 млрд. евро годишно в националния БВП.
На 19 юли германският канцлер Олаф Шолц и еврокомисарят по енергетика Марош Шефкович подписаха сделка, даваща на производствени компании от ЕС достъп до суровините, добити в Сърбия, включително и до литий. А шефът на “Мерцедес Бенц” Ола Келениус и представители на производителят на автомобили “Стелантис” подписаха писма за намерения да инвестират за развитието на производство на батерии за електрически коли в Сърбия.
