Две от телата, извадени от останките на потъналата яхта Bayesian, са на Майк Линч и неговата тийнейджърка дъщеря Хана, според италианските власти.
Генералният директор на агенцията за гражданска защита на Сицилия, Салво Кочина, потвърди, че водолазите са открили четири тела.
Водолазите са намерили пето тяло, което се опитват да извадят, докато един човек все още се води за изчезнал.
Г-н Кочина заяви: „От мое име и от името на колегите ми искам да изразя най-дълбоките си съболезнования на семействата на жертвите и да изразя нашата подкрепа към тях в този труден момент“.
С това броят на потвърдените смъртни случаи нараства до шест, след като останките на готвача на яхтата, Рекалдо Томас, бяха открити малко след потъването на съда.
Междувременно разследващите от прокуратурата на Термини Имерезе събират доказателства за своето наказателно разследване, което започнаха веднага след трагедията, въпреки че все още няма официално посочени заподозрени.
Много въпроси възникват относно причините за бързото потъване на суперяхтата, построена през 2008 г. от италианската корабостроителница Perini Navi, докато близката платноходка „Сър Робърт Баден Пауъл“ беше почти невредима и успя да спаси оцелелите.
Възможно ли е просто водният смерч да е наклонил кораба настрани и да е позволил на водата да навлезе през отворени люкове? Какво е било положението на кила, който на голяма яхта като Bayesian може да бъде прибиращ се, за да позволи влизане в по-плитки пристанища?
„Има много неяснота относно това дали е имало прибиращ се кил и дали може да е бил вдигнат“, казва Жан-Батист Супе, член на Кралския институт на военноморските архитекти и редактор на Journal of Sailing Technology. „Но ако е бил, това би намалило стабилността на съда и би го направило по-лесен за преобръщане настрани“, каза той в интервю.
Капитанът на платноходката „Сър Робърт Баден Пауъл“, която се е притекла на помощ на „Бейжиън“, каза, че неговият съд е претърпял минимални щети — рамката на слънчевия навес се е счупила — дори при ветрове, които той оцени като 12 по скалата на Бофорт, което е най-високата, ураганна сила по скалата.
Той каза, че е останал закотвен с двигателите си, за да се опита да задържи позицията на кораба, докато бурята, която била прогнозирана, навлязла.
„Друга възможност е да се вдигне котва преди бурята и да се движи по вятъра в открито море“, каза Карстен Борн в текстово съобщение. Но той каза, че това може би не е било възможна опция за Bayesian, предвид неговата запазена марка, 75-метрова (246-футова) висока мачта.
„Ако е имало проблем със стабилността, причинен от изключително високата мачта, това не би било по-добре в открито море“, каза той.
Яхти като „Бейжиън“ са задължени да имат водонепроницаеми камери, които са специално проектирани да предотвратят бързо, катастрофално потъване, дори когато някои части се напълнят с вода.
„Така че, за да потъне съдът, особено толкова бързо, трябва да се поеме вода на борда много бързо, но също така на няколко места по дължината на съда, което отново показва, че може да се е преобърнал настрани“, каза Супе.
Италианската брегова охрана и водолазите от противопожарната служба продължиха подводното търсене в опасни и отнемащи време условия. Поради дълбочината на останките, която изисква специални предпазни мерки, водолазите, работещи в тандем, можеха да претърсват само около 12 минути наведнъж.
Ограниченото време за гмуркане е проектирано отчасти, за да се избегне декомпресионна болест, която може да се появи, когато водолазите останат под вода за дълги периоди и се изкачват твърде бързо, позволявайки на азотния газ, разтворен в кръвта, да образува мехурчета.
„Колкото по-дълго стоите, толкова по-бавно трябва да бъде изкачването ви“, каза Саймън Роджърсън, редактор на списание SCUBA. Той каза, че строгото време за обръщане предполага, че мениджърите на операцията се опитват да ограничат рисковете и времето за възстановяване след всяко гмуркане.
Освен това водолазите работеха в изключително тесни пространства, с плаващи около тях отломки, ограничена видимост и кислородни бутилки на гърбовете си.
„Опитваме се да напредваме в тесни пространства, но всяко едно нещо ни забавя“, каза Лука Кари, говорител на противопожарната служба. „Електрическо табло може да ни забави с пет часа. Това не са нормални условия. Ние сме на ръба на възможностите.“
„Не става въпрос за влизане в кабината, за да я инспектираме“, добави той. „Те са стигнали до нивото на кабините, но не е като да можете просто да отворите вратата“, каза той.
Италианската брегова охрана каза, че са подсилили водолазните си екипи и използват подводни дистанционно управлявани роботи, които могат да останат навън за шест или седем часа и да записват обстановката.
