Колекторска фирма е осъдена да плати обезщетение на длъжник заради съобщение, че дължи близо 9950 лв., въпреки че към онзи момент му оставали за връщане само 1170 лева. Върховният касационен съд (ВКС) постанови човекът да получи обезщетение от 500 лв. заради стреса, който му е причинило това известие (решението може да прочетете тук).
Преди четири години човекът завел дело срещу колекторската фирма, в което претендира обезщетение от 6000 лв. като компенсация за системен психически тормоз от страна на дружеството в продължение на една година, изразяващ се в телефонни обаждания и текстови съобщения.
Всъщност между него и фирмата е било подписано
споразумение за разсрочване на задължението,
бил е изготвен и конкретен погасителен план.
Мъжът твърди, че служители на колекторската фирма са му “напомняли” по телефона за предстоящия падежа на всяка вноска, при това – без да се съобразяват в колко часа звънят. Тези напомнящи обаждания продължили и след като той им обяснил, че изпълнява добросъвестно задълженията си по споразумението и няма нужда да го притесняват.
Един ден получил и текстово съобщения на телефона, с което дружеството го информирало, че
към конкретната дата задължението му е “фиксирано” на 9949.69 лева.
Това сериозно го притеснило, тъй като според споразумението той е дължал общо 6000 лв., от които вече е изплатил 4830 лв. на 10 вноски: една от 4200 лв. и други 9 по 70 лв. всяка. Тоест – оставали му само 1170 лв., а не измислените от колектора 9949 лева и 69 стотинки.
В типичен за съдебната практика през последните 25-30 години стил,
първите две съдебни инстанции отхвърлят иска на дръжника.
Софийският градски съд (СГС) пише в решението си, че изпълнението може да бъде искано от кредитора и преди срока, ако длъжникът е станал неплатежоспособен, със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения или не му е дал обещаните обезпечения. И прави извод, че в случая кредиторът разполага с правомощия да изисква от длъжника изпълнение и преди уговорените между тях падежи по споразумението.
Освен това СГС сочи, че става дума за задължение, което
длъжникът не е изпълнил добросъвестно (?!!),
съобразно чл. 63 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и за което било образувано производство за принудително изпълнение, т.е. за което срокът за доброволно изпълнение бил пропуснат.
Оттук прави извод, че поведението на колекторската фирма и служителите ѝ във връзка с отправяне на покани за плащане на дължимото не е неправомерно, съответно не е противоправно и виновно, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява поканите да съдържат неправомерна или неправилна информация или да е отправяна заплаха. И е
приел за недоказано твърдението на мъжа,
че с действията си служителите на ответното дружества са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в сърцебиене, безсъние, тремор и високо кръвно налягане.
„Въззивното решение е неправилно. Изложените в мотивите съображения, основани на разпоредбите на чл. 63, чл. 66 и чл. 71 ЗЗД, са изцяло неотносими към предмета на правния спор, така както е очертан от твърденията на ищеца в исковата молба и съдържащите се в подадения от ответника отговор“, заявява ВКС. И напомня, че никоя от страните не е твърдяла и не се е позовала на предсрочна изискуемост на вземането, нито че посредством телефонните обаждания и текстовите съобщения ответникът е упражнил правото си да иска изпълнение преди срока, за да се обсъжда дали са били налице предпоставките за това. Още повече, че
колекторската фирма никога не е твърдяла, че длъжникът не плаща,
съобразно споразумението.
Върховните съдии подчертават, че се претендира обезщетяване на неимуществени вреди за психически тормоз чрез телефонни позвънявания и изпращане на текстови съобщения, съдържащи невярна информация за размера на дълга, които са се отразили по неблагоприятен начин на здравословно състояние на ищеца.
ВКС
отхвърля иска за психически тормоз
чрез обаждания от служителите на колектора.
„От събраните по делото доказателства не се установява колко на брой телефонни обаждания и текстови съобщения са изпращани на ищеца преди падежа на всяка вноска. Не се установява това да е ставало в неподходящо време на денонощието, когато обичайно хората почиват (през нощта или в ранните сутрешни часове)“, обясняват върховните съдии. И посочват, че по делото не е установено колко са били обажданията и с какво съдържание, за да се квалифицират като прекомерни и несъответни на целта им – да напомнят на длъжника за падежа на вноската.
„Като неправомерно обаче следва да се оцени изпращането на текстово съобщение (SMS) до длъжника за дължимост на сума, която значително надхвърля общия размер на дълга, още повече, че голяма част от вземането вече е било погасено“, категоричен е ВКС.
В решението се посочва, че е установено, че в деня, в който е получено това съобщение,
мъжът е бил прегледан от лекар, който е констатирал остра стресова реакция.
„Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за други причини за това състояние, настоящият състав приема за доказана причинно-следствената връзка между него и текстовото съобщение. Като взе предвид, че няма данни ищецът да е изпаднал в продължително стресово състояние, продължило повече от един ден, настоящият състав приема, че претърпените неимуществени вреди са в рамките на обичайните от краткотрайно стресово състояние, справедливото обезщетение за които е в размер на 500 лв.“, заключават върховните съдии.
