Велислав Величков
Пътници избутаха влак на гарата в Пловдив, обединени и солидарни в едно колективно дело, и намерили изход от абсурдна ситуация, което веднага влезе в световния новинарски обмен. Не се замислили много за причините, последствията, рисковете, разследването на инцидента, просто действали едновременно в частен и общ интерес и успели! Така че новата надежда ще се роди естествено. Много хора казаха „това е невъзможно“, но пред силата на вярата и желанието да (си) помогнеш почти няма непреодолими прегради, доказва се доста често!
Един мастит олигарх с арогантно и цинично поведение, с уличен и мутренски речник и едва 2% в обществото (дори Жан Виденов в годината на финансовата катастрофа през 1997 г. имаше 6% рейтинг) е решил да си присвои не само партията, която го създаде като политик, но и държавата, която замести майка му в създадените за самия него благини и възможности.
За целта е решил, след като е овладял Прокуратурата, Висшия съдебен съвет, МВР и Антикорупционната комисия,
да овладее всички държавни органи и институции
чрез присвояване на народния суверенитет при избори по неговите схеми и правила.
Единствена преграда засега пред него се явява упорството на президента да приеме номинацията за вътрешния Му министър, както и страхът на „партньора“ Борисов да не се озове и той в „Онзи списък“. Това уравнение обаче може лесно да му се реши, ако още по-корпулентно близък нему кадър на МВР се озове на поста в понеделник, а Радев
няма повече доводи и възможност да откаже указа,
понеже „домовата книга“ ще се изчерпи буквално.
Така в следващото издание на Народното събрания може да се окаже, че има 20-30 депутати на „Новото начало“, а ДпС няма своя парламентарна група, макар и формално да има такава в парламента. Това ще е кинжален удар срещу почетния председател Доган и вероятно ще се обяви политическата му кончина след внезапната му кончина като бизнесмен с края на пребиваването му задлъжнялото дружество, притежаващо ТЕЦ Варна.
Точно лакомията на Доган да има ТЕЦ-а с пристанището, любезно предложени му от един бивш транспортен министър в тройната коалиция на ДпС, ще го ликвидират чрез Франкенщайна, който сам създаде в лицето на Пеевски. Но това може и да е полезно за България след над 30 годишния диктат на властелина на Прехода върху родната политика и корупционните схеми, които
„моделът на етническата толерантност“ създаде,
за да ограби същия този народ, когото уж пазеше.
Последният елемент от тази порочна схема на търговия с влияние и завладяване на държавата в частен интерес е на път да гръмне цялата машина, за да създаде своя такава, но
прекомерната му алчност и безграничната му арогантност
светнаха голяма червена лампа дори за онези, които досега успешно работеха с него. И това всевластие е на път да се самоубие ритуално чрез натиск върху „буре с барут“, което в случая символизира зависимостите и страховете на олигарсите и плутокрацията.
За да избухне това буре обаче е нужно много повече от политически натиск и разсърдени олигарси и деребеи. Нужна е масова обществена реакция, нужен е гняв и гражданска енергия за истинска, а не имитативна промяна, за гражданско неподчинение на властелина на схемите и преторианците му дори! Нужна е смелост и отговорност към държавата и поколението след нас, това е което традиционно липсва, макар и спорадично да изглежда, че се е появило, но после бързо заглъхва.
Първата възможност са
есенни протести срещу опита на олигарха политик
да подрежда новите висши постове в Съдебната власт и да нарежда изборните схеми.
Втората възможност са самите избори, когато да се гласува масово срещу партиите и личностите на явното и тайно статукво, завладяло напълно държавата.
А третата е да си поискаме държавата обратно след тях, когато настъпи поредният провал да се създаде редовно правителство или се гласува кабинет на тъмните сили,
дирижиран от „младото успяло момче на Прехода“.
Всеки един от тези варианти е възможен – заедно и поотделно – ако искаме да имаме нормална държава и самочувствието на европейски граждани, ако наистина сме патриоти. И да, може да стане – точно както пътниците, които избутаха влака в Пловдив прекосили, защото провидяха в това единствената възможност за изход от ситуацията. Стига да си повярваме!
Ако ние сега не го направим, ще потънем в дълъг и непробуден сън в пещерата на демоните, които ще получат постепенно контрол дори над мисълта и думите ни! И ще оставим тази много тежка задача на поколението след нас, което – макар и след доста години – ще се справи, защото е будно, свободно, прагматично, креативно и носи в себе си чувството за справедливост.
Нашите деца
ще откажат да живеят в страх, лицемерие, нагаждачество и лъжи.
Убеден съм от това, което виждам в тях почти всекидневно, в техните очи, мисли и чисти души, в тяхната солидарност помежду им.
НО, тогава ще трябва да им отговорим на един много тежък въпрос – ЗАЩО ние не се справихме в една уж свободна, правова и демократична държава, в която се кълняхме в патриотизма и изборите си, защо допуснахме това?
Нека помислим, но да не си останем само с мисленето. Време е за действие, после може да е късно!
–––––––––––––––
* Текстът е публикуван във „Фейсбук“-профила на автора. С незначителни редакторски корекции.
