Френският президент Еманюел Макрон изпадна в безпрецедентна ситуация. Той не може да назначи премиер нито от левицата, нито от своята партия, нито от крайнодесните, не може да си позволи дори лукса „Експертен кабинет“. Политическата криза в страната се задълбочава, докато французите настояват за бързо решаване на проблема, наближава и срокът за приемане на бюджета…
След разгрома на центристката му партия на евроизборите през юни от крайната десница, Еманюел Макрон свика предсрочни избори на 7 юли, за да чуе волята на френския народ за бъдещето на страната. Впоследствие осъзна, че е направил огромна грешка, защото разединеното общество излъчи фрагментиран парламент. Най-голямата част от гласовете отиде към набързо сформирана лява коалиция, сред които има и доста крайни формации. Втори останаха либералите около Макрон, а трети се класира крайнодесният „Национален сбор“ на Марин льо Пен. Нито една от тези политически сили обаче
не получи достатъчно гласове за мнозинство и собствено правителство.
Така огромното политическо его на президента вкара Франция в задънена улица. По принцип той трябва да излъчи премиер от спечелилата най-много гласове формация – „Нов народен фронт“. Миналата седмица президентът започна преговори с левицата, но без резултат.
Левият блок настоява премиер да стане 37-годишната висша държавна служителка Люси Касте. И заплашва, че ако това не се случи, левицата няма да подкрепи никакъв кабинет и
стартира процедура за отстраняване на Макрон.
Въпреки това президентът изключи възможността да назначи премиер от лявата коалиция (независимо от заплахите с протести, стачки и демонстрации), защото според него подобно правителство няма да бъде подкрепено от партиите в парламента и може да бъде свалено предсрочно чрез вот на недоверие. Нещо, което задължително ще доведе до удължаване на политическия хаос.
Опасенията на центристите и десните са, че водещата партия в левия блок е крайнорадикалната „Непокорна Франция“ на Жан-Люк Меланшон – един от най-гласовитите френски политици в момента. Той стана известен с предложенията си за
допълнително данъчно облагане на най-богатите французи,
за забрана на ядрените централи и с радикалните си позиции във външната политика, особено за войната в Ивицата Газа. Заради критиките си към Израел и нежеланието да заклейми „Хамас“ като терористична организация, Меланшон редовно е обвиняван в брутален антисемитизъм.
Ръководството на крайнодесния „Национален сбор“ се обяви против назначаването за премиер на човек от левицата. Макрон обаче няма да излъчи и кандидат от крайната десница –
заради т. нар. санитарен кордон,
който спазват центристките и либералните партии. А именно – да държат радикалите извън властта.
Вариантът да назначи премиер от собствената си партия също е губещ, защото би бил неуважение към избирателите, които ясно посочиха волята си. Това би било и отмятане от думата на президента, които свика изборите, за да даде възможност на французите да изберат своето бъдещо управление.
Друг вариант би бил
правителство на експерти, необвързано с политически партии,
но левицата и крайната десница отхвърлят такъв вариант. Според тях зад тези „експерти“ ще стоят конкретни политически интереси.
На този фон Макрон започна нов кръг консултации с партиите в опит да бъде съставено правителство, но сериозните разногласия между отделните политически сили изглеждат непреодолими.
Колкото и енергичен и активен да е Макрон у дома, в Eвропа и в света, той е наясно, че сегашното положение накърнява водещата роля на Франция в ЕС и ще го затрудни да прокара вътрешнополитическа си програма. Досега той винаги е показвал, че не се страхува от кризи, а разрешаването им му е запазена марка. Ако се справи с тази ситуация, той наистина ще докаже, че е политик от най-висока класа.
