Инфлацията в еврозоната е паднала през август до най-ниското си равнище от средата на 2021-а насам, което засилва аргументите за още една редукция на Европейската централна банка на официалното съвещание на управителния й съвет през септември. Потребителските цени са се повишили с 2.2% годишно през този месец, обяви на 30 август статистическата агенция на Европейския съюз – Евростат. Стойността е значително по-ниска от юлския ръст от 2.6% и отговаря на оценките на икономистите. Базовата й съставка, която не включва силно колебаещите се компоненти като храни и енергия, също е отстъпила леко – 2.8% годишен ръст през август след три поредни месеци на подем от 2.9 процента.
Положителните инфлационни новини ще помогнат за стабилизиране на оптимистичното настроение, завладяло участниците в годишната среща, организирана от Федералния резерв в Джаксън хол през миналата седмица, на която председателите на трите водещи световни централни банки (щатската, ЕЦБ и “Банк ъф Ингланд”) увериха, че лихвите тръгват надолу.
Инвеститорите залагат на две-три лихвени редукции на ЕЦБ до края на годината плюс допълнителни стъпки през 2025-а. Шефът на Естонската централна банка Мадис Мюлер е убеден, че през септември е напълно възможно лихвените проценти да бъдат намалени. Португалският му колега Марио Сентено определи като “лесно” септемврийското решение за понижение на депозитната лихва от сегашните 3.75 на 3.5 процента.
През последните няколко дни обаче влиятелни икономисти предупредиха, че битката на централните банкери с инфлацията не е приключила. Сред тях е и членът на изпълнителния борд на ЕЦБ Изабел Шнабел, която в сутрешните часове на 30 август посочи в изказване в Талин, че рисковете за инфлационната перспектива остават, по-специално в сектора на услугите, и че колегите й не трябва да свалят лихвите прекалено бързо. Нейното становище споделя и шефът на Бундесбанк Йохим Нагел, който предупреди в късните часове на 29 август, че паричната политика не трябва да се разхлабва прекалено бързо, защото целевите 2% годишно все още не са факт.
последните аднни на Евростат разкриват, че инфлацията в сектора на услугите се е ускорила до 4.2% годишно заради сериозния ръст на заплатите на работниците. ЕЦБ прогнозира ценовият ръст да се върне до целевите 2% годишно до края на 2025-а, с възходи и падения по пътя към целта. Тези предвиждания се основават на забавяне на ръста на трудовите възнаграждения, на компенсиране на част от увеличенията със средства от корпоративните печалби и на увеличение на производителността на труда, което ще намали разходите на еденеца продукция. Данните за производителността на еврозоната през второто тримесечие разочароваха, но договорените по време на колективните пазарлъци повишения на заплатите бяха по-ниски от очакванията.
Очертава се обаче и по-нататъшно затягане на пазара на труда на еврозоната, което е видно от неочаквания спад на юлската безработица до 6.4% след 6.5% през юни и 6.6% през юли 2023-а.
