Министърът на културата – маестро Найден Тодоров отчете свършеното по време на кабинета „Главчев 1“. Той е акцентирал в отчета си, публикуван на сайта на министерството на културата, най-вече на четири постижения.
1. Одобрената кандидатура на България да бъде домакин на предстоящата – 47-ма сесия на Комитета за световно наследство на организацията за образование, наука и култура към ООН – ЮНЕСКО;
2. Новите 44 щатни бройки в Министерството на културата, които основно ще бъдат разкрити в НИНКН – Националния институт за недвижимо културно наследство, тъй като заради липсата на бройки в продължение на години се бавеше изготвянето на План за опазване и управление на „Старинен град Несебър“. Друга част от тях ще бъдат отпуснати на Национален фонд „Култура“, а ще има и определен брой щатни бройки и за Изпълнителната агенция „Национален филмов център“.
3. Новите записи на химните на България и на Европейския съюз, изпълнени от Софийската филхармония под диригентската палка на министъра на културата – маестро Найден Тодоров;
4. Започналите в Лондон преговори за български дни в програмата на прочутата концертна зала „Роял Албърт Хол“.
Има и още няколко важни момента, на които е важно да се обърне внимание:
По време на първия мандат на Найден Тодоров е било изготвено техническо задание за нов сайт на министерството на културата, което е изпратено към министерство на електронното управление за утвърждаване. Припомняме, че този нов сайт бе обещаван многократно от предшественика на маестро Найден Тодоров – Кръстю Кръстев, който по време на петъчния парламентарен контрол често трябваше да успокоява депутати да не се ядосват, че скоро ще има по-подреден и пригледен сайт.
Освен това в изпълнение на препоръките от Решението на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО от сесията през септември 2023 г. в Рияд, Саудитска Арабия най-накрая бе изготвена така наречената споделена визия за „Старинен град Несебър“ и Пътна карта към нея.
Те са разработени съгласно направени бележки и коментари по време на онлайн консултативна мисия, проведена на 28 юни 2024 г., с експертите от Комитета за световно наследство и съвещателните му органи, ИКОМОС и ИКРОМ. Тези документи са основата за предстоящ План за опазване и управление за Старинен град Несебър – ключово важен, за да не бъде изложен един от обектите ни в ЮНЕСКО на риск от изключване от престижния списък.
А сега няколко думи за допълнителните пари, извоювани от маестро Тодоров: След дълго чакане бяха отпуснати 500 000 лева за изплащането на държавните парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията на 110 лица, работили в Концертна дирекция, за чийто архив се твърди, че бил изгорял и те не могат да докажат стаж за пенсия. Тези 110 естрадни звезди ще получават пожизнена награда в размер 500 лв. всеки месец, а други 25 лица – ще получат по 350 лв. месечно.
Осигурени бяха и 30 000 000 лв. за обезпечаване на допълнителен компонент за издръжка на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства.
Отпуснати бяха и допълнителни 5 500 000 лева за представяне на движимото културно наследство в музеите по по-привлекателен начин.
За Центъра за подводна археология бяха отпуснати допълнителни 1 700 000 лева.
Министерският съвет прие, че ще отпусне 10 985 000 евро държавна гаранция за временната изложба „В окото на бурята. Сецесион в Украйна“, която ще се проведе в Националната галерия – Двореца в периода от 11 октомври 2024 г. до 19 януари 2025 година. Тогава ще бъдат представени движими културни ценности (49 живописни произведения) собственост на Националния художествен музей на Украйна в Киев и на музеите в градовете Днипро, Лвов, Полтава и Одеса. Произведенията са спасени от зоната на военните действия с помощта на колекционера Франческа Тисен-Борнмиса и инициираната от нея международна група ,,Музеи за Украйна“.
За участието на България в 19-ото издание на Венецианското биенале за архитектура (от 10 май до 23 ноември 2025 г.) бе решено да се отпуснат 692 900 лева, от които през 2024 г. – 212 900 лева за извършване на плащане на наем, задължителни такси за пространството на националния павилион във Венеция, а през 2025 г. се планират останалите 480 000 за печатни издания, рекламна кампания, застраховка, опаковане, транспорт на произведенията, монтаж, демонтаж.
По времето на „Главчев 1“ министър Тодоров се пребори да бъдат повишени и единните разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства, което означава по-голяма субсидия от държавата за продаден билет.
Министър Найден Тодоров изготви нови правила за отдаване под наем на музикални инструменти, които са утвърдени със заповед.
Заедно с екипа си министър Тодоров изготви нова Наредба Н-4 за провеждане на конкурси за директори на държавни културни институти. С екипа си маестро Тодоров създаде и нови програми – „Читалища“ за предоставяне на средства и „Медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ за предоставяне на средства, програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето“, Програма „Нематериално културно наследство“. Той изготви и проект на наредба за реда за изготвянето и отчитането на програмите на Българските културни институти, както и проект на Устройствен правилник на Национален фонд култура, както и на Националния филмов център.
Министър Тодоров подписа и нов браншов колективен трудов договор в областта на музикално-сценичните изкуства и нов браншов колективен трудов договор в областта на музейното дело.
Не на последно място в отчета е записано и че е била проведена комисия за разглеждане на постъпили предложения за награждаване на български творци по чл.3 от Наредбата за реда за предоставяне и изплащане на държавни парични награди на лица с особени заслуги към държавата и нацията.
Това е добра новина, имайки предвид, че има немалко музиканти – и класически, и от рок сцената, които през годините са попадали в списъците на потенциалните кандидати за държавни парични награди, но поради неизвестни причини са се разминавали с отличията.
