Артистът Софи Хънтър, известна и като съпругата на актьора Бенедикт Къмбърбач, представя пред “Гардиън” новата си инсталация – “Солта на земята”. В нея тя използва изразните средства на киното и музиката, няколко тона сол и библейската история за жената на Лот, за да алармира за проблемите на солените блата.
Солените блата се смятат за скучни и негостоприемни, но вдъхновяват Софи Хънтър, която е театрален и оперен режисьор. Тя решава да им посвети специално внимание, тъй като иска повече хора да научат за тяхната изключително важна роля на крайбрежни “пазачи”, поглъщащи въглерод.
Солените блата не привличат вниманието ни, защото в тях сякаш нищо не се случва, а освен това два пъти на ден и изчезват, посочва Хънтър, която споделя, че прекарва ваканцията си край подобно място заедно със съпруга си – Бенедикт Къмбърбач и тримата им сина.
„Солените блата са последните диви места в Обединеното кралство. Те често са свързвани с изгнаници, с хора, живеещи в периферията на обществото. Как можем да променим отношението си към тях?“ – пита се Хънтър. Като за начало, тя е обявила, че след като инсталацията й бъде показана на различни места по света, с нея ще бъде финансиран докторат, посветен на изучаването на солените блата в университета в Падуа.
Премиерата на инсталацията ще бъде в някогашен склад за сол във Венеция и ще съвпадне с 81-ия Международен филмов фестивал във Венеция. Зрителите ще се озоват сред тонове сол и там жената на библейския герой – Лот, която Хънтър е нарекла Ерит (в ролята Олуен Фуере) ще изпълни монолога си. Както знаем от библейската история, семейството на Лот е трябвало да избяга от града с грешниците, като Божията повеля е била те да не се обръщат назад. Жената на Лот обаче не изпълнила Божията воля, обърнала се и се превърнала в сол.
Така в монолога си Ерит говори за блатата, които обича, като обяснява, че е избрала да погледне назад, за да обърне внимание на оставащото зад нея, вместо да забрави и да продължи напред. Това е в сърцевината на историята – потенциалната жертва.
Монологът е написан от романистката Меган Хънтър (снаха на Софи Хънтър) и е последван от филм и хорова композиция на Изобел Уолър-Бридж. Инсталацията, която е с продължителност 45 минути, поставя въпроса – какво е да свидетелстваш и да обръщаш внимание на нещо.
Софи Хънтър е категорична, че е жизненоважно да се обръща внимание на опазването на околната среда. Тя цитира поетесата Мери Оливър, която пише, че “вниманието е началото на предаността“. Така и Хънтър иска да обърне внимание на солените блата, преосмисляйки историята на един изгнаник – библейската фигура на съпругата на Лот, която е превърната в стълб от сол, защото се е осмелила да погледне назад към родината си, от която е била принудена да избяга. В конкретния случай Ерит се обръща назад, за да призове хората да се борят за спасението на солените блата.
Хънтър обяснява, че тяхното спасение е важно, защото те съхраняват много повече въглерод, отколкото горите с подобна площ. Те осигуряват естествена защита срещу наводненията и са убежище на застрашени от изчезване видове. Статистиката обаче сочи, че повече от половината солени блата на планетата вече са унищожени.
Какво е провокирало интереса на Хънтър към солените блата?
Хънтър от дете има интерес към солените блата, след като в детството си прекарва летните ваканции край естуарите на остров Уайт в протока Ла Манш.
По-късно, когато посещава Венеция, за да проучи възможността за създаване на произведение на екотематика, тя е привлечена от огромната лагуна, заобикаляща древния град, която повечето туристи пренебрегват.
Лагуната е най-голямата влажна зона в средиземноморския басейн, но повече от три четвърти от нея са унищожени още през миналия век, най-вече поради урбанистичното развитие на региона. Освен това както лагуната, така и самата Венеция, са застрашени от покачването на морското равнище, предизвикано от климатичните промени.
Този януари Хънтър отново отива в лагуната във Венеция, водена от Андреа Д’Алпаос, водещ експерт по венецианските солени блата. Те си правят едночасова разходка с лодка, по време на която Д’Алпаос й разказва всичко, което знае, а тя си дава сметка, че най-ценните цветя, най-свещената екосистема са туфите трева.
Хънтър има разнообразно творчество, включващо както експериментален театър, така и оперни постановки и един френскоезичен музикален албум. И независимо от факта, че в момента разработва опера за 16 монахини, екзекутирани по време на Френската революция, тя все повече се интересува от проблемите на околната среда. Тя е продуцент на филма, създаден по климатичния антиутопичен роман на Меган Хънтър „Краят, от който започваме“, с участието на Джоди Комър и Бенедикт Къмбърбач, който беше пуснат по-рано тази година.
Според Хънтър голямото предизвикателство на климатичните промени е, че има дефицит на знание – хората не разбират защо трябва да се взимат мерки.
“Имаме нужда от истории, за да помогнем на хората да намерят връзката между климатичните промени и естествения им свят. Да, можем да им цитираме научните данните – нарастващите въглеродни емисии и глобални средни стойности на температурите и на морските нива. Но за да може хората да видят как климатичните промени засягат живота им, ни трябва добре разказана история, която създава съпричастност. Едва когато се ангажирате с емоция, можете да преминете към някакво активно действие”, смята Хънтър.
Попитана ли дали няма риск, когато информациите за климатичните промени ни заливат отвсякъде, ние да престанем да им обръщаме внимание, Хънтър отговаря, че и тя не смята, че всички хора на изкуството трябва да се занимават с този проблем, но определено вярва в потенциала и силата на разказването на истории с научни факти. Според нея те вдъхновяват и водят до действия.
Хънтър и критиците
Хънтър признава, че има и скептици, които гледат на големите инсталации във Венеция като на удоволствие за средната класа, което, независимо от всички послания около него, си създава въглеродни емисии.
„Разбира се, питаха ме за парите, вложени в инсталацията. Интересуваха се защо просто не съм дала тези средства за възстановяването на солените блата. Но учените ми споделят, че се нуждаят от нас – артистите, за да създадем връзката между тях и зрителите”, посочва режисьорката.
По отношение на инсталацията си тя обяснява, че се е опитала да остави, колкото се може по-малък въглероден отпечатък. Солта ще бъде рециклирана, а костюмите на жената на Лот са “архивни”.
Тя не се обижда на критикуващите я, които я сочат като поредния артист, “яхнал” екотема – като тази за спасяването на тропическите гори или китовете. Съжалява ги, че губят напразно енергията си. Убедена е, че като се обърне по-голямо внимание на солените блата, те ще престанат да изчезват и това ще се отрази и на поминъка на хората. Освен това Хънтър си партнира с местни активисти във Венеция, включително с We Are Here Venice и с The Tidal Garden, изследователски колектив, работещ с готвачи, учени и фермери с цел разработването на нови начини за отглеждане на храна, подходяща за солените блата.
Както вече бе споменато, въпреки че инсталацията може да се види на едно място само за три дни, Хънтър планира да обиколи с нея различни солени блата по света. Смята да стигне и до Великобритания да се свърже и с други местни екоорганизации.
В края на разговора за “Гардиън” Хънтър, която е майка на три момчета, споделя, че един от следващите й проекти ще е телевизионен сериал за живота на американската писателка Маргарет Уайз Браун. Тя е авторът на детските класики “Лека нощ, луна”, “Зайчето, което шепнеше” и “Зайчето беглец”, които Хънтър чете на своите момчета. Според нея има рязък контраст между посланията на Уайз Браун и сегашната криза на детството, с нейната силна индивидуализация и липса на свързаност.
Хънтър често се връща към думите на американската морска биоложка Рейчъл Карсън, автор на книгата „Тихата пролет“, допринесла за утвърждаването на значимостта на глобалното движение за опазването на околната среда, която заявява: “Ако можех на всяко новородено да направя по един подарък, това би било „чувството за чудо, което да е толкова неразрушимо, че да остане през целия живот“.
За Хънтър това е ключът към преоткриването на естествения свят – действие – прекрасно и оптимистично, вдъхновило и нея да се занимава с изкуство и да вярва в неговата сила.
