Най-голямото взимане е даването – даваш ли, ти си полезен и за обществото, и за себе си, смята Пламен Йотински
Зависим ли си, то е завинаги, но всеки може да си стъпи на краката. Агресия и страх са едно и също нещо – хората, които нападат са дълбоко уплашени вътре в себе си. Което е зле за другите, е зле и за теб – това трябва да е ясно на всеки. Лошото е, че обществото ни няма стожери и не предлага дори патерица на изпадналите в зависимости. Дидактиката не върши никаква работа, само аз-посланието може да повлияе на зависимия – когато той знае, че му помага човек, който е преживял същото и го разбира. Всеки зависим е фанатик и тези усилия могат да бъдат впрегнати в отвоюването на независимостта. Истината боли, защото в нея винаги има лична отговорност. Цял живот съм мечтал да намеря човек, когото да следвам – не го намерих.
Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ Пламен Йотински, зависим, основател на терапевтичен център за зависимости.
Още от интервюто:
Какви са корените на болестта зависимост?
Какъв е пътят за излизане от зависимости?
Съвети или шок могат да извадят зависимия от зависимостите?
Защо обществото ни живее под упойка?
Зависимости ли са любовта и приятелството?
