Говорителят на Международния наказателен съд (МНС) Фади ел-Абдала заяви пред BBC в края на миналата седмица, че Монголия „е задължена“ да изпълни заповедта за арест на руския президент Владимир Путин. Путин обаче получи тържествено посрещане в Улан Батор на 3 септември, след като монголското правителство пренебрегна призивите да го арестува по международна заповед за предполагаеми военни престъпления, свързани с инвазията на Москва в Украйна.
Международната асоциация на юристите (IBA) предупреди, че Монголия, която е член на Международния наказателен съд от 2002 г., може да се сблъска с „последствия в случай на отказ на сътрудничество“.
Ел-Абдала не уточни какви мерки могат да бъдат предприети, но поясни, че МНС допуска някои изключения от правилото, примерно, когато една държава може да бъде принудена да „наруши договорно задължение“ с друга държава или когато това би нарушило „дипломатическия имунитет на лице или имущество на трета държава“.
В коментар по имейл на 2 септември говорителят на съда посочва, че „членството на Монголия в МНС и уважението ѝ към върховенството на закона изискват тя да се съобрази с тази заповед за арест или да уведоми президента Путин, че той не е добре дошъл в Монголия“. Ел-Абдала допълва, че „това е моментът, в който Монголия, като страна членка, трябва да постави закона над политиката“.
Русия обаче беше спокойна относно пътуването на лидера си до Улан Батор, без видими притеснения за евентуален арест в страна, където Москва се стреми да разшири регионалното си влияние и енергийната инфраструктура.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред репортери преди президентската визита (на 30 септември), че правителството „няма притеснения“ относно пътуването, като подчерта, че руските управляващи имат „чудесен диалог с нашите приятели от Монголия.“
Руската информационна агенция ТАСС цитира изявлението на съветника на руския президент Юрий Ушаков, че Путин и домакинът му ще обсъдят сътрудничеството между Москва и Улан Батор „в областта на индустриалното производство, селското стопанство и железопътния транспорт“, както и образователни програми и обмен.
Елена Давликанова, изследовател на демокрацията в Центъра за анализ на европейската политика, коментира, че Русия използва пътуването, за да „се подиграе с МНС“, като умишлено е избрала икономически зависима страна за посещение, за да тества твърдостта на съда.
„Разбира се, Путин никога не би пътувал, ако имаше каквато и да е възможност за арест. Монголия вече беше уверила Москва, че президентът няма да бъде задържан,“ отбеляза тя в анализ, публикуван на 2 септември.
Кремъл твърди, че не признава заповедта на МНС и заяви, че институции като МНС не могат да ограничат отношенията на Русия с „глобалното мнозинство.“ Монголия пък, която избра да пренебрегне задълженията си за арест на Путин, си навлече проблеми със съда, Украйна и нейните европейски съюзници, които остро критикуваха решението.
Путин и монголският президент Ухнагин Хурелсух подписаха споразумения за доставки на енергия и нефтопродукти, реконструкция на електрическа централа и защита на околната среда.
„Цялата тази история с МНС… не може и няма да ограничи развитието на отношенията на Русия с партньорските държави, които са заинтересовани от развитието на двустранни отношения и международни контакти,“ казал прессекретарят на Кремъл Песков, цитиран от ТАСС. „Глобалното мнозинство има много по-широко виждане за перспективите на международното сътрудничество от ограниченията на МНС,“ добавил той.
Песков завършил с твърдението, че „има голям интерес от страна на глобалното мнозинство към страната“, както и „от Русия“.
