На филмовия фестивал във Венеция се очертаха лидерите и фаворитите на критиците, на публиката и вероятно на официалното жури. Представен този път във Венеция, „Следващата стая“ („The Next Room”) на Педро Алмодовар е най-добрият филм на режисьора за последните двадесет години. За него е първият (като броим два късометражни филма) на английски.
Две брилянтни жени му помогнаха за реализацията и у спеха – актрисите Тилда Суинтън и Джулиан Мур. Очевидно романът на Сигрид Нунез „През какво преминаваш“ също помогна, въпреки че от него беше взета само една сюжетна линия и дори тя беше променена. Писателката – героиня Ингрид (Мур) случайно научава, че нейната стара приятелка Марта (Суинтън), бивш военен офицер, с когото се изгубват във вихъра на живота на Ню Йорк, страда от тежък рак. Тяхната среща събужда у Марта спомени за дъщеря й Мишел, с която не е в най-добрите отношения. В крайна сметка пациентката, изтощена от химиотерапията, моли приятелката си за трудна и опасна услуга: да отиде с нея в наета селска къща, да живее в съседната стая и морално да й помогне да извърши незаконно действие – да умре доброволно.
Тази трудна тема, придружена от дискусии за правото на евтаназия,
за етичните ценности на любовта и приятелството, за трагедията на съществуването на човека и човечеството и как вътрешно да се противопоставим на отчаянието, е решена от Алмодовар тактично, без намек на патос, използвайки арсенал от художествени средства, които режисьорът притежава в пълно съвършенство.
Сред тези средства е точният хумор, който той успява да въведе без усилие в изключително драматичен разказ. Дори темата за военните офицери, която е трудна за киното, е решена в лиричен и хумористичен тон и това веднага облекчава тежестта на „голямата тема“. Само мързеливите не са писали за актьорските умения на Тилда Суинтън, но тя също успява да изненада, като играе две роли вместо една. В контраст с пресметливия й професионализъм е Джулиан Мур, живо въплъщение на чар, любов към живота и съпричастност. Този актьорски дует ще остане в историята на екранните „двойни портрети“, които навремето са занимавали умовете на Бергман и Тарковски. Алмодовар преди много години във филма „Високи токчета“ създаде чудесна реминисценция на „Есенна соната“; новият филм е продължение на “Persona” и “Whispers and Screams” в нов кръг. Без принудителна бруталност, само състрадание и човечност.
Наличието на културни обекти и асоциации от некинематографичен произход в „Следващата стая” изисква отделна дума. Това е и художникът Едуард Хопър, и Джеймс Джойс с разказа си „Мъртвите“, и Дора Карингтън, и Литън Страчи, и Вирджиния Улф, и Майкъл Кънингам, и Хемингуей, и Фокнър. Това е фотографът Кристина Гарсия Родеро – подобно на Алмодовар, родом от Ла Манча, която изрази фолклорния дух на испанската вътрешност в своите черно-бели снимки.
Като почти всички филми на Алмодовар, „Следващата стая“ е празник на висок клас дизайн,
модни марки и игра на цветове. Фланелката на Тилда Суинтън от новата мъжка колекция, вазата Fazzoletto от жълто муранско стъкло, синята възглавница с щампи от Пиеро Форнасети, червено и зелено легло за две приятелки В същото време, изненадващо, филмът, дишащ с цветовете на пролетната природа, не оставя досаден привкус на блясък.
В надпреварата има поне още два филма, които имат шансове за победа: италианският „Планинска булка” на Маура Делперо и бразилският „Все още съм тук” на Валтер Салес.
А предстои да се представят пред публиката във Венеция още “Queer” на Лука Гуаданино и новият “Joker” на Тод Филипс. Така че фестивалната интрига може да се заплете през последните дни на кинофестивала.
Създаден през 1932 година, филмовият фестивал във Венеция (Mostra d’Arte Cinematografica) е най-старият кинофестивал в света и един от трите най-престижни, наред с кинофестивала в Кан и Берлинския международен кинофестивал. Провежда се в края на август и началото на септември на остров Лидо.
