Отбелязваме 139 години от Съединението на България. На 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 година от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя.
По инициатива на Захари Стоянов през 1885 година в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел „окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие“. Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 година, акцията трябвало да започне в средата на септември същата година, като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.
На 6 септември 1885 година българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 година. Ден преди това – на 8 септември 1885 година, княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.
След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 година в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 година – 5 април 1886 година) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
Денят се отбелязва с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 година, сочат данни на отдел „Справочна“ на БТА.
Президентът Румен Радев ще посети Пловдив, където ще участва в тържествената проверка-заря и ще приеме почетния строй. В 20:45 часа държавният глава ще произнесе слово. В честването на Съединението в Пловдив ще участва и служебният премиер Димитър Главчев.
139-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия ще бъде отбелязана тържествено с участието на представителни военни подразделения.
В София Съединението ще бъде отбелязано пред мавзолея – костница на княз Александър Батенберг с участието на представително военно подразделение от Националната гвардейска част. Ще бъдат поднесени венци от името на министъра на отбраната и началника на отбраната.
Националният военноисторически музей (НВИМ) ще работи с обичайното си работно време и входни такси и специално за своята публика музеят ще покаже знамето, под чиито дипли на 6 септември 1885 година майор Данаил Николаев повежда подчинените му войски към центъра на Пловдив. То е трибагреник с лъв, приготвено е за Източнорумелийската милиция, но не е използвано заради статута на Областта. Именно това знаме войниците на майор Николаев целуват, преди да тръгнат, а думите върху него „Съединение или смърт“ ни пренасят в онези героични дни, когато общественият и човешкият живот се осмислят с категориите на националните идеали.
