На 7 септември завършва кинофестивалът във Венеция и вече е време за изводи – жените ще получат каквото им се полага, твърди руският кинокритик Андрей Плахов.
И не само защото начело на журито е дивата – интелектуалката Изабел Юпер (на снимката). Венецианският фестивал не тичаше пред феминисткия локомотив, но по естествен път дойде до това женското начало да доминира в програмата – било с имената на режисьорите, било с централните персонажи, било с проблемния дискурс.
„Мъжкото кино” априори има по-малко шансове, макар че това не означава, че няма никакви.
За награди бяха и „Бруталистът” на Дейвид Корбет, и „Куиър” на Лукя Гуаданино – най-малкото за ролите, изиграни от Адриен Брауди и Даниел Крейг, тъй като венецианските Купи „Волпи” за актьори – мъже не са отменени.
Не трябва да изваждаме от сметките и Хоакин Феникс от новия „Джокер”, макар че продължението се е получило формално и банално, реализирано с „отпадъците от производството”; не му е придало плам и включването в сюжета на Лейди Гага.
В продължението няма и помен нито от болката, нито от смелостта на първия филм на Тод Филипс.
След Тилда Суинтън и Джулиана Мур, ярко засияли при Алмодовар, списъкът на женските роли, способни да претендират за награди, се увеличи.
Една от първите в него е бразилката Фернанда Торес, изиграла във фирма на Валтер Салес „Все още съм тук” майката на пет деца, останали без баща си, репресиран от военната хунта. Изразителният женски портрет актрисата сякаш е изсякла от едно парче мрамор – в класически стил, без каквото и да било разкрасяване и противоречиви подробности. И може би точно това е способно да направи впечатление на фона на депресиите, фобиите и перверзиите, с широка ръка представени на фестивала.
Все по-значителен изглежда приносът на жените към режисьорската професия. Най-малкото три филма позволяват да се каже това без риск от попадане в капана на фалшива актуалност.
Маура Делперо показа „Планинска булка”, вписвайки историята на дезертьора от Втората световна в пейзажа на италианските Доломити с техния магически природен цикъл и „вечното завръщане” на живота след всички опити да бъде убит. Филмът е одухотворено заснет от руския оператор Михаил Кричман, съавтор на най-добрите произведения на Андрей Звягинцев.
Гъркинята Атина Рахел Цангари е намерила британска локация за картината „Жътва”, разигравайки в нея нещо средно между саркастичен уестърн и социална притча. Животът на обитателите на затънтено село през неизвестно точно кой век е изграден на основата на смесица от архаично християнство, езичество и инфантилен социализъм.
В центъра на сюжетната композиция са двама мъже – приятелите от детство фермерът Уолтър (Кейлъб Ландри Джоунс) и номиналният собственик на земята Чарлз (Хари Мелинг).
Сблъсъкът с външния свят в лицето на действителния собственик на имението, олицетворение на капиталистическия тип мислене и при това отявлен мерзавец, става съдбовен за общината. Макар че и без каквато и да било намеса тя е разяждана от вътрешните си разпри, ксенофобията си, от токсините на мизогинията.
Грузинката Деа Кулумбегашвили показа „Април” – и това е най-поразителният филм на фестивала. Трудно е да бъде преразказан дори в общи линии – освен социално детерминираната съставляваща. Трябва да кажем, че главната героиня Нина (Ия Сухиташвили) е акушер-гинеколог; освен че работи в болница, тя пътува из селата и прави нелегални аборти.
Сблъсква се не само с пролетната кална безпътица, но и със задънената улица на непоклатим партиархат, с тормоз, предразсъдъци и престъпления, страдайки от цялото несъвършенство на човешката натура и социума. Но проблемите се коренят не само в другите, но и в самата нея, в нейното травмирано детство и самотна зрялост, в нейната сексуалност, в мъчителните ѝ сънища и видения – и това е най-болезненото от впечатленията, които поражда филмът.
Тези впечатления рязко контастират с другите – чисто визуалните, пробуждащи силни художествени емоции, доближаващи „Април”и към образците на възвишения киностил (да си спомним Карлос Рейгадас и дори Андрей Тарковски), и към съвременното изобразително изкуство.
В този случай трябва високо да се оцени ролята на оператора Арсений Хачатурян, роден в Минск, снимал предишните филми на Кулумбегашвили и след триумфа на нейното „Начало” получил покана от Лука Гуаданино на неговата постановка „Изцяло и напълно”. Пролетното пробуждане на природата, показано в „Април” във вътрешнокадровата динамика, таи в себе си невероятни ресурси.
