Постоянно намаляване на броя на пътническите влакове и увеличаване на държавната субсидия за тях. Какво е това, ако не официална кражба, прикривана зад инициалите БДЖ (или Българска Държавна Жътва)?
Десет отменени пътнически влака.
Така започна новата работна седмица в понеделник (9 септември) ръководството на „БДЖ- Пътнически превози“ (БДЖ-ПП). Така отговори то на задачата, поставена на 29 август от министъра на транспорта Красимира Стоянова – влаковете да станат по-редовни, по-безопасни и по-чисти.
Сигурността и здравето на пътниците на БДЖ-ПП трябва да са основен приоритет на ръководството на компанията, заяви тогава министър Стоянова и поиска от него спешни мерки за подобряване на положението.
И как реагира то? Като
бащицата на народите Йосиф Сталин – няма влак, няма проблем!
Да, отмененият влак нито закъснява, нито е мръсен, нито опасен.
Десетте отменени влака би трябвало да обслужват пътуващите между Пещера, Стамболийски и Пловдив. Това са крайградски пътнически влакове (КПВ), чиито номера са: КПВ 18201, КПВ 18202, КПВ 18203, КПВ 18204, КПВ 18205, КПВ 18206, КПВ 18207, КПВ 18208, КПВ 18209 и КПВ 18210. Първият трябваше да потегли от Пещера към Стамболийски в 05:05 часа, а последният от Стамболийски към Пещера – в 20:25 часа.
Освен тези 10 отменени влака, на 9 септември клиентите на БДЖ-ПП бяха отчаяни и от сериозните закъснения на десетки бързи и пътнически влакове. Ето само най-фрапиращите от тях:
- 125 мин закъснение на МБВ 464 Димитровград – Горна Оряховица;
- 110 мин закъснение на МБВ 492 Свиленград – София;
- 85 мин закъснение на МБВ 461 Русе – София Север;
- 65 мин закъснение на БВ 3621 Дупница – Бургас;
- 40 мин закъснение БВ 8611 София – Бургас…
На закъсненията от по 15-20 минути на десетките влакове, движили се в понеделник, няма да се спираме.
Не по-розова беше картинката и във вторник (10 септември).
Поради липса или повреди на локомотиви, до 10:00 часа бяха отменени четири влака:
- КПВ 72271, тръгващ в 8:40 от Лом за Брусарци;
- КПВ 16221, тръгващ в 10:50 от Септември за Аврамово, както и обратният
- КПВ 16222, тръгващ в 14:05 от Аврамово за Септември.
- ПВ 70171 пък е отменен само в участъка Брусарци – Мездра.
За пътниците на два от тези влакове – между Септември и Аврамово, са осигурени автобуси, докато другите бяха оставени на произвола на съдбата.
Поради повреда на локомотива, ПВ 30153 тръгна от Бургас към Варна с 66 минути закъснение. С 50 минути след разписанието си се движеше и ПВ 80140 – от Бургас за Сливен. Други влакове закъсняват с по 10-15 минути.
И това е за вторник само до 10 часа, а от края на денонощието оставаха още 14 часа!
Според статистиката на БДЖ-ПП от 1 януари до 31 юли 2024 г.
среднодневно за закъснявали 51 влака,
като средното им „размотаване“ е с 34 минути.
Това ще рече, че всеки ден влаковете са „изяждали“ на пътниците по 1734 минути, което си е 29 часа без 6 минути.
А времето било пари, разправят американците.
През първите 7 месеца на тази година са закъснели 961 влака повече спрямо същия период на миналата година.
Далеч по-трагично обаче е положението с отменените влакове.
През
първите 7 месеца на годината са отменени 19 578 влака,
т.е. 3.5 пъти повече (!!!) спрямо отменените през същия период на 2023 г. „само“ 5610 трена.
Всичкото това чудо е описано в доклад, предоставен от управителя на БДЖ-ПП инж. Венцислав Славков на министър Красимира Стоянова, но… той – чудно защо ли? – продължава да е шеф на компанията и да си я кара по старому.
Както видяхме по-горе, влакове се отменят и закъсняват всеки ден поради липсата и повреждането на локомотиви.
Среднодневно на компанията не достигат 7 локомотива (или мотрисни влакове). Напоследък обаче тази бройка напоследък започна да се увеличава, защото има дни, в които –
поради повреди – не достигат по 14 локомотива.
Според злите езици, основната причина за нарастващото през последните седмици горене на локомотиви била несъвместимостта между електрическите инсталации на неотдавна доставените от Германия вагони втора употреба и електровозите „Шкода“.
При тези ежедневни отменяния на едни влакове и закъснения на други може ли БДЖ-ПП да задържи своите постоянни клиенти и дори да привлече нови?
Абсурд!
Но с чувството на непогрешимост ръководството на държавната компания вече
откровено се подиграва с молбите и настояванията на обществото
за възстановяване на спрени влакове.
Да вземем за пример преписката между областния управител на Русе Драгомир Драганов и управителя на БДЖ-ПП инж. Венцислав Славков, която заедно с копията, изпратени до бившия министър на транспорта Георги Гвоздейков, вече доближава обема на романа „Война и мир“.
В преписката областният управител неколкократно настоява за възстановяване на бързия влак Русе – София (БВ 4611) и обратния – от София за Русе (БВ 4612), станали популярни в миналото като „Синия Дунав“.
За възстановяването на влака настояват и кметовете на шестте заинтересовани общини – Русе, Иваново, Две могили, Борово, Бяла и Полски Тръмбеш.
Причината е, че след спирането на влака петият по големина град в България – Русе, както и останалите 5 общини,
на практика останаха без директна жп връзка със столицата.
Единственото изключение – Международният бърз влак МБВ 461 от Букурещ, често закъснява и пристига в столицата късно вечерта, обикновено след 21 часа (по разписание трябва да е в 20:26 часа). А какво да прави пътникът толкова късно в София, освен да си наеме хотел?
Единствената възможност на русенци и жителите на споменатите по-горе 5 общини да пътуват с влак за София е чрез прекачване на влаковете от Варна на гара Горна Оряховица. Това особено затруднява възрастните хора и майките с деца, които, заедно с багажа си, трябва да преминат през подлез, за да стигнат коловоза на влаковете от Варна. Същото се отнася и за пътуването в обратна посока София – Русе.
Вместо да отговори на желанието на обществеността на Русе и останалите 5 общини за възстановяване на сутрешния директен влак за София,
ръководството на БДЖ-ПП им пусна директен влак, но… за Пловдив!
Което си е жива подигравка с населението от Североизточна България! Нерде Ямбол, нерде Стамбул, казват в такъв случай старите хора.
Какво ще търсят хората от Русе и останалите 5 общини в Пловдив, при положение, че държавната администрация, основните висши учебни заведения, културните институции и най-добрите болници са в столицата?
На въпроса, разбира се, ръководството на БДЖ-ПП не може да отговори.
За да стане още по-ясно какви ги вършат държавата и назначаваните от нея ръководства на БДЖ-ПП – накрая ще приведа още малко статистика.
В момента пътниците в България се обслужват от 546 влака дневно.
Както видяхме, от тях трябва да извадим по 7-10 отменени всеки ден.
Преди 5 години (през 2019 г., например) влаковете са били 579 дневно. А преди 10 години (през 2014 г.) пътници са били обслужвани от 606 влака.
Значи за
последните 10 години влаковете са намалели с 60 броя дневно.
Може би за да „компенсира“ намалелия брой влакове и влошената превозна услуга, държавата е увеличила субсидията на БДЖ-ПП на 196.190 млн. лева.
Да, по Договора за обществена услуга с държавата за 2023 г. компанията е 196.190 млн. лева. Преди това държавната субсидия за пътническите жп превози беше 175 млн. лв. годишно, но за повече влакове!
От продадени билети през 2023 г. БДЖ-ПП е събрала едва 62.683 млн. лева, което е точно 3.13 пъти по-малко от предоставената държавна субсидия. И защо да не е така, след като има държава, която налива несметни суми в БДЖ-ПП без да иска добра услуга насреща?
Държава, която нехае за
отменените хиляди влакове и за стотиците денонощия закъснения!
И която – в лицето на бившия министър Георги Гвоздейков – се съгласи да увеличи средно с 20% цените на билетите?
Кой печели от всичко това? В чии хамбари влизат златните снопи от тази тежка и прекалено скъпа за цялото ни общество жътва? Да, за цялото, защото тези 196.190 млн. лв. от субсидия идват и от данъците на тези, които никога не се качват на влак!
Въпроси, на които спешно трябва да отговори министър Красимира Стоянова. От отменените и закъсняващи влакове е повече от видно, че само съвещания не решават проблемите на стоглавата и вечно гладна ламя БДЖ-ПП.
