SNB (Националната банка на Швейцария) може да бъде принудена да направи първата голяма лихвена редукция сред основните глобални централни банки след като швейцарският франк поскъпна с 6% към щатския долар от началото на юни до най-силното равнище за последните почти десет години. Въпреки прогнозите на икономистите, че швейцарските централни банкери ще понижат лихвите с 25 базови пункта на официалното съвещание на паричния комитет на 26 септември, вероятността за орязване с 0.5% нараства устойчиво. Пазарите са вкарали в цените 30% шанс за подобно движение срещу 0% само преди месец.
Възходът на швейцарската парична единица вреди на местните износители и намалява цените на вносните артикули точно когато инфлацията вече е слязла в рамките на целевите параметри на SNB и в близост до най-ниската си стойност за последните три години. Според валутните стратези на “Ем Ю Еф Джи банк”, “Ю Би Ес груп” и “Банк ъф Америка”, за да попречат на по-нататъшния ръст на франка, швейцарските парични стратези трябва да действат по-напористо.
Националната банка на Швейцария трябва да вземе решение за паричната политика седмица след септемврийското съвещание на Федералния резерв. Пазарите оценяваха на 20% вероятността американските централни банкери да намалят основната лихва на Съединените щати с 50 базови пункта, но тази опция постепенно избледнява.
Швейцарският франк е поскъпнал с около 6% спрямо щатския долар от началото на юли насам. Подемът е резултат от засиления приток на средства към по-сигурни активи и постепенното оттегляне на играчите от сделките carry trades, при които търговците теглят заеми във валути с по-ниски кредитни разходи и инвестират получените пари в активи с по-висока доходност. През миналия месец швейцарската валута докосна най-силното си равнище към еврото от 2015-а насам.
Разтревожените от атаката на франка швейцарски износители настояха SNB “да действа бързо”, за да спре подема. Те се оплакват, че печалбите на паричната единица застрашава възстановяването на задграничните продажби.
Швейцарските централни банкери се въздържаха до голяма степен от интервенции на валутния пазар през първите три месеца на годината. Тримесечните стойности за пазарните намеси на институцията от април до юни ще бъдат огласени в края на септември.
Като се има предвид, че е изключително трудно за една единствена банка да излезе срещу пазара, опцията е понижение на лихвите с 50 базови пункта. Не всички обаче са убедени, че паричните стратези трябва да направят толкова голяма редукция. Според Доминик Бънинг – шеф на звеното за валутна стратегия за Г-10 в “Номура интърнешънъл”, традиционните 25 пункта плюс директна интервенция на валутния пазар “вероятно ще са достатъчни”, за да спрат по-нататъшното поскъпване на франка.
SNB започна да разхлабва паричната си политика по-рано от глобалните съперници и намали лихвените на Швейцария и на двете си тазгодишни решения – до сегашните 1.25 процента. Инфлацията е в целевия диапазон на банката от 0% до 2% вече повече от година и през август беше 1.1% годишно.
По оценка на “Банк ъф Америка”, швейцарската инфлация “е прекалено ниска и валутата трябва да отслабне”, което “налага лихвена редукция от 50 базови пункта”.
В 14.15 ч българско време на 11 септември един щ. долар се разменяше срещу 0.8463 шв. франка – почти 0.1% загуба за зелените пари от началото на деня.