Въпреки проблемите и забавянията, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви във вторник ресорите на новите еврокомисари. Борбата за влиятелни портфейли продължи буквално часове преди речта й пред евродепутатите.
Най-желани бяха икономическите постове, защото новата изпълнителна власт на ЕС обяви, че водещ приоритет през следващите пет години ще са икономическият растеж и конкурентоспособността. Затова фактът, че българската номинация – Екатерина Захариева, поема ресор “Стартъпи, изследователска дейност и иновации” е повече от положителен. Да не забравяме, че заради политическата криза България номинира своите кандидати – Захариева и Юлиян Попов – в последния възможен момент.
Освен това нямаше официална информация
служебното правителство на Димитър Главчев да преговаря с някого в Брюксел,
за да спечелим влиятелен пост в новото управление на ЕС. Въпреки това Захариева получи доста добър ресор. Според предварителната информация се очакваше да получим “нещо”, свързано с регионалната политика или с управление на кризи и хуманитарна помощ.
Самата Фон дер Лайен заяви, че в близко бъдеще трябва да поставим иновациите и изследванията, науката и технологиите в центъра на нашата икономика. Това означава, че този ресор ще е с внушителен бюджет и с огромно влияние.
При представянето на Захариева в Европейския парламент Фон дер Лайен обясни, че
тя ще се грижи за това да инвестираме повече в стратегически и иновативни технологии.
Това означава, че този ресор трябва да даде европейския отговор на амбициите на САЩ и Китай за глобално влияние в този сектор.
Ресорът на Захариева е нов, въпреки че подобни отговорности имаха и бившите ни комисари Илиана Иванова и Мария Габриел. Те бяха част от първата комисия “Фон дер Лайен”, но портфейлът им включваше научни изследвания, иновации, образование, култура и младежта.
Формулировката „Стартъпи, изследователска дейност и иновации“ означава, че това портфолио е свързано и с други водещи политики на ЕС като, например –
заетост, конкурентоспособност, околна среда и климат, промишленост и енергетика.
Това е доста отговорно, още повече като се има предвид, че държавите членки на блока се борят за свое място под слънцето в тази сфера. По официални данни ЕС изразходва по-малък процент от годишния БВП (2.2 % през 2022 г.) от САЩ (3.5 % през 2022 г.) и Република Корея (4.9 % през 2022 г.) за научноизследователска и развойна дейност.
Освен това не трябва да се подцeнява и “явлението” изтичане на мозъци, тъй като много от най-добрите научни изследователи и новатори на ЕС се местят в държави, където условията са по-благоприятни.
В същото време
пазарът на Общността продължава да бъде силно фрагментиран
и да не благоприятства иновациите в достатъчна степен. Това означава, че новият еврокомисар ще има задачата да обърне тези тенденции.
Според експертите, сред най-препъващите камъни пред иновациите са скъпото патентоване, разпокъсаността на пазара, бавното определяне на стандарти и недостига на умения, чрез които идеите да стигат бързо до пазара. Друго предизвикателство е да се предложи модел как публичният и частният сектор да работят съвместно, за да постигат по-високи резултати.
За да поеме поста, Захариева трябва да премине през изслушване в Европейския парламент. Преди това евродепутатите ще прегледат много внимателно финансово състояние, данъчни декларации, възможни сблъсъци на интереси и досега заеманите постове на кандидатите.
От Екатерина Захариева вече зависи какво точно ще покаже и дали ще остане подходяща за поста.
