Парламентът запази Антон Славчев като шеф на КПК и КОНПИ
С гласовете на ГЕРБ-СДС и ДПС и „БСП за България“ Антон Славчев бе запазен на поста председател на Комисията за противодействие на корупцията и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.
“За” неговото освобождаване гласуваха 96 депутати – от тях вносителите на предложението – от “Продължаваме промяната” – “Демократична България” ( с 35 гласа) и “Възраждане” (с 36 гласа) , както и 25 народни представители, нечленуващи в парламентарни групи. От “Има такъв народ” не гласуваха, като председателят на парламентарната им група Тошко Йорданов обяви, че не иска да участва във фарса.
ЕП подкрепи възможността Украйна да поразява военни цели в Русия със западно оръжие
Европейският парламент подкрепи възможността Украйна да поразява военни цели в Русия със западно оръжие. ЕП прие резолюция, в която призова страните от Европейския съюз да премахнат ограниченията за използване на западни оръжия, доставени на Украйна, срещу легитимни военни цели в Русия. Текстът бе приет с 425 гласа “за”, 131 “против” и 63 въздържали се.
Парламентът подчертава, че недостатъчните доставки на боеприпаси и ограниченията за тяхното използване пораждат риск от подкопаване на положените досега усилия, и изразява съжаление във връзка с намаляващия обем на двустранната военна помощ за Украйна от държавите от ЕС. Евродепутатите отново призовават държавите членки да изпълнят ангажимента си от март миналата година за доставка на един милион боеприпаси на Украйна и да ускорят доставката на оръжия, системи за въздушна отбрана и боеприпаси, включително ракети TAURUS. Те също така потвърждават позицията си, че всички държави членки и съюзниците от НАТО следва колективно и индивидуално да се ангажират с военна подкрепа за Украйна в размер на не по-малко от 0,25 % от техния БВП годишно.
Министър Николоски обяви, че не бил разбран правилно, което било доказателство, че македонският и българският са различни
Думите на вицепремиера и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски по телевизия “Алфа” са били извадени от контекст и не се разбират правилно в България, което, по думите му, е доказателство че македонският и българският език са различни, защото онова, което има един контекст в македонския език очевидно има друг – на български.
Във видео, публикувано в канала на ВМРО-ДПМНЕ в “Ютюб” министър Николоски посочва, че иска да отговори на „истерията, която създават част от безотговорните български политици”, включвайки Република Северна Македония в предизборната реторика в България. . Той се обръща към българските политици, поискали оставката му, определяйки ги като недостойни, обвинени в престъпност и корупция – хора, които в РСМ са ги виждали на снимки да спят до кюлчета злато и стотици хиляди евро.
Bank of England запази основната си лихва на 5% и качи паунда над 1.33 щ. долара
Bank of England (“Бенк ъф Ингланд”) запази без промяна – 5%, основната си лихва на 19 септември и обеща да ореже с още 100 млрд. паунда вложенията си в британски държавни облигации през идните 12 месеца, обременяващи правителствените финанси.
Паричният комитет на английската централна банка прие решението с 8 гласа “за” и един “против” – на Свати Дингра, която поиска ново лихвено понижение с 25 базови пункта след августовското, орязало кредитните разходи с 25 базови пункта за първи път от 2020-а насам.
Британският паунд поскъпна след новината с 0.7% – до 1.3307 щ. долара, което е най-високата му котировка от март 2022-а, след като се колебаеше около 1.3266 долара преди решението на британската институция. Паундът добави около 0.3% към пазарната си оценка спрямо единната европейска валута – до 83.95 пенса за едно евро. Доходността на десетгодишните държавни облигации на Острова скочи с 4.3 базови пункта – до 3.889%, а най-чувствителните на лихвените промени двегодишни книжа се изкачиха от най-ниските за пазарната сесия 3.87% до 3.92 процента.
ACEA настоява за “спешни действия” преди да се въведат параметри за вредни емисии през 2025-а
Базираната в Брюксел Асоциация на европейските производители на коли (ACEA) настоява за “спешни действия” преди през 2025-а да влязат в сила новите целеви параметри за вредни емисии, които могат да докарат глоби за милиарди евро на някои от европейските фирми от сектора, сражаващ се със спада на търсенето на електрически коли (EVs).
Играчите от бранша изискват също от Европейската комисия (ЕК) да измести планираните преразглеждания на регулирането на отделяния въглероден двуокис от 2026-а и 2027-а за идната година, става ясно от публикуваното на 19 септември официално изявление на ACEA след проведеното ден по-рано съвещание на борда й. Все пак, организацията не е поискала от Брюксел да отложи с две години въвеждането на изискването за отделяне на около 95 грама въглероден двуокис на километър на превозно средство – опция, която също е била разглеждана.
