Френският премиер Мишел Барние открехна вратата за потенциалното допълнително облагане на богатите индивиди и едрите компании в опит да компенсира огромния бюджетен дефицит на Франция и да спечели доверието на международните инвеститори. Новият министър председател на второто по големина стопанство на еврозоната е заявил в интервю за телевизия France 2 на 22 септември, че не иска да качва данъците на средната класа и на работниците, но е подчертал, че са необходими колективни усилия за орязване на разходите и за неутрализиране на тежката дългова ситуация.
Барние не е изключил в тази „ремонтна кампания“ да вземат участие най-заможните индивиди, както и „някои много големи мултинационални корпорации, които работят добре и могат да дадат своя принос“.
Парламентарните партии от ляво и от дясно заплашиха да внесат вот на недоверие на новосформирания френски кабинет, повишавайки опасността от рязък колапс, който да влоши допълнително напрегнатите до крайност публични финанси. Положението се влошава допълнително от факта, че част от законодателите са подкрепили новата администрация на Франция при условие, че тя няма да качва данъците.
Въпросът е особено болезнен за центристите на президента Еманюел Макрон, които твърдят, че седемте години когато са държали под контрол налозите, са крайъгълният камък на икономическата политика, трансформирал съдбата на Франция, донесл работни места и чуждестранни инвестиции.
Барние обаче няма особено поле за маневри след месеците на политическа безизходица, последвали изненадващото решение на президента да разпусне парламента, подкопали доверието на инвеститорите и вкарали Франция в доста по-едри кредитни разходи от похарченото от друти европейски държави.
Откакто Макрон насрочи извънредни избори на 9 юни, базовият френски борсов индекс е загубил над 6% от пазарната си оценка, което го прави „двойкаджията на Европа“. Френските държавни облигации също се хлъзгат надолу, разширявайки диференциала на доходността на десетгодишния френски дълг спрямо базовите за Европейския съюз германски книжа със същата срочност с около 30 базови пункта в сравнение с равнищата преди вота.
„Страната ни е в много тежко положение – дълг за 3 трлн. евро и годишни лихви от 50 млрд. евро“, казал Барние в интервюто. И добавил, че „голяма част от френските задължения са на международните мазари и трябва да се запази доверието във Франция“.
Кабинетът на премиера, обявен във вечерните часове на 21 септември и провел първото си заседание в утрото на 23 септември, е плод на продължили повече от два месеца преговори по същество след опита на Макрон да внесе стабилност в парламента, поделен между три яростно противопоставящи се политически блока, никой от тях – неспособен да управлява самостоятелно.
Новият кабинет е смес от консерватори и центристи, които не винаги работят гладко. Нещо повече, дори той да успее да задържи групите единни, те не са в състояние да осуетят вот на недоверие, който да свали правителството. Което провокира коментари на финансови наблюдатели, че въпросът не е какво правителство има Франция, а кога ще падне. А това ще откаже инвеститорите да се върнат в страната.
Лявото обединение „Нов народн фронт“, което има най-много места в долната камара на френския парламент, обеща да свали кабинета в най-ранния възможен момент. То не разполага с достатъчно гласове да го направи самостоятелно, но може да получи подкрепа от крайнодесния „Национален сбор на Марин Льо Пен, в чийто ръце де факто е съдбата на новите управляващи. Политическата сила вече обяви, че новото правителство „няма бъдеще“ и е връщане на „Макронизма“.
Приоритетът на кабинета на Барние е да състави проект на бюджет за 2025-а през идните седмици, за да овладее разширяващия се недостиг. Това обаче едва ли ще се случи до крайния срок – 1 октомври, когато документът трябва да влезе в парламента. Натискът се засилва от решението на ЕС да постави Париж в специалната процедура за прекомерен дефицит, предназначена да налага по-стриктна фискална дисциплина в държави с прекалено високи дългове и дефицити.
Без нови мерки за орязване на разходите или за увеличение на данъците бюджетният недостиг на Франция може да достигне 6% от БВП през тази година, съобщи в края на миналата седмица френският „Еко“, позовавайки се на прогнози на финансовото министерство. Правните норми на ЕС са за максимум 3 процента.
В интервю, публикувано на 23 септември, председателят на „Банк дьо Франс“ Франсоа Вилрой дьо Гало подкрепи данъчните предложения на Барние и допълни, че данъчните увеличения трябва да са целенасочени и справедливи, за да не се подкопава икономическото доверие като се натоварват средната класа и малките фирми.
„Известни данъчни изключения, които облагодетелстват най-богатите или са насочени срещу екологичния преход, могат да се редуцират“, заявява банкерът в интервю за вестник La Montagne. И допълва, че „във времен и допълнителен порядък не трябва да се изключва разумен принос на най-едрите данъкоплатци и компании“.
В изказване на 22 септември по радио „Франс инфо“ заместник председателят на „Национален сбор“ Себастиен Шену обяви, че решението на партията му да подкрепи вот на недоверие ще зависи от бюджета и от подхода на Барние. Премиерът трябва да направи обръщение във френския парламент на 1 октомври, което ще е първата възможност на всяка от партиите да поиска вот на недоверие.
Барние избра за финансов министър 33-годишния Антоан Арман, който има малък политически опит. Флангът му ще защитава отговорника за бюджета -39-годишният Лоран Сен-Мартен – председател на публичната агенция Business France, която насърчава ръста на износа и чуждестранните инвестиции.
Арман заяви в интервю за „Журнал дю Диманш“, че „в сегашния фискален контекст директното изключване на някои временни и целенасочени налози би било безотговорно“, но „това не го превръща в доктрина и не решава проблемите: ние трябва да орежем разходите и да ги направим по-ефективни“.
Знаково назначение на Барние е лидерът на републиканците в Сената Брюно Ретайо за министър на вътрешните работи. 63-годишният Ретайо е гласовит критик на предишните правителства на Макрон, настояващ за по-голяма фискална дисциплина и за по-консерватевн подход към социалните въпроси.
