Налага се впечатлението за хаотични движения, ръководени от надеждата, че ако кандидат-депутатските листи се разджуркат, това може да възстанови част от подкрепата на избирателите
Въпреки някои оставащи неясноти, това, което е известно за кандидат-депутатските листи за изборите на 27 октомври, е в пълен синхрон с останалите политически, идейни, организационни и комуникационни симптоми на задълбочаващата се системна криза на българската политика. Ако засега съдим само по водачите на листи, то при повечето партии е налице значителна турбулентност: голям брой нови лица на челни позиции, както и отпаднали досегашни, в някои случаи безпрецедентно дублиране на водачество в две листи, размествания между отделни избирателни райони, видими трудности при подреждането на листите и т.н.
Драматичният повсеместен отлив на избиратели
и кризисните организационни процеси в отделните формации избиват на повърхността и на ръководителите става все по-трудно да ги управляват. Налага се впечатление за хаотични движения, изглежда ръководени от надеждата, че ако листите се „разджуркат“, това може и да възстанови поне част от подкрепата.
Въпреки че непознатият досега кандидат-депутатски кадрил се обуславя от общи и обективни закономерности, те имат своята специфична механика и крайни резултати при отделните партии. Нека се движим по реда, оформил се след драматичните трансформации във вече отиващото си Народно събрание, като обърнем внимание на най-характерните тенденции. (Пропускаме само ситуацията във „Възраждане“, за които не се чу почти нищо.)
ГЕРБ отиват на тези избори с
рядко срещано текучество сред водачите на листи –
общо шест са новите имена. Най-характерната промяна е връщането към практиката за водачи на листи да се поставят действащи кметове (Д. Николов, Ж. Тодоров, Н. Мелемов). Ако добавим действащия кмет на Пловдив, втори в листата, както и дългогодишния кмет на София Йорданка Фандъкова (водач в 24 МИР), очевидно Бойко Борисов е решил, че това е начинът да бъдат върнати поне част от загубените на последните избори 140 хил. гласа. Бие на очи обаче, че сред водачите на листи отсъстват активно изявяващи се напоследък политици, като Красимир Вълчев, Тома Биков, Жечо Станков и бившият столичен общинар Г. Георгиев. В същото време ГЕРБ се отличава с най-малък брой водещи в две листи – само трима (Б. Борисов, Д. Добрев и Цв. Караянчева), а само един водач е преместен от един МИР в друг (Р. Назарян).
При ПП-ДБ
на пръв поглед е налице съществена приемственост –
22 души са запазили позицията на водачи в същите МИР, както на 9 юни. И при тях само трима водят по две листи (Петков, Василев и Денков), но има шест нови водачи и четири рокади между различни МИР. Най-силно впечатление прави отпадането на редица изявени фигури на „Да, България“, като Мирчев, Божанов, Симидчиев и Цонева. При разпределението на водещите позиции тотално доминира ПП (две трети от водачите). Остава да видим дали тези сериозни вътрешни трансформации ще доведат до възстановяване на загубените позиции или са лебедовата песен на коалицията.
При ДПС вече съвсем определено може да се говори, че
на изборите се явяват две обособени части
от предишната единна партия. „Новото начало“ на Пеевски очевидно е било изправено пред кадрови проблеми, защото в техните листи е налице най-голям брой дублиране на един и същи човек в две листи (седем души). (По този показател до формацията на Пеевски се доближава само „Има такъв народ“, където „двойните водачи“ са шест.) Има и съществени рокади – 11 водачи са сменили района си. Десет са новите водачи, от тях двама са били на второ място в листата на последните избори.
Все още твърде малко е известно за листите на „ДПС – Доган“, въпреки че е потвърдено участието на почетния председател като водач в Кърджали и Разград. Изглежда, отивайки да води листата в Хасково, Пеевски е предпочел да избяга от пряк сблъсък със своя политически „баща“.
Съвсем логично,
най-висока степен на обновление, почти до неузнаваемост,
е налице при БСП. Причината е ясна – от водаческите места (а вероятно и въобще от листите) са отстранени всички от близкото обкръжение на Корнелия Нинова (Свиленски, Проданов, Ченчев, Ненчева). Един-единствен човек (Стойнев) води едновременно две листи, а повече от половината водачи на листи (17!) са нови имена. Тук трябва да отбележим петимата представители на коалиционни партньори от „широкото ляво обединение“, въпреки че с едно изключение всички те ще имат трудната задача да се състезават в избирателни райони, където на последните избори БСП не е спечелила мандат. Интересен политически експеримент е лансирането за водачи в два от трите софийски района на нови лица от младежката организация на БСП. Дано това да не доведе до тяхното преждевременно „изгаряне“.
Ако обобщим, възможни са
различни интерпретации на тази непозната динамика
в състава на водачите, издигнати от повечето партии. Оптимистите може би ще съзрат симптоми на осмисляне на допусканите слабости и опит да се поднови диалогът с избирателите. Песимистите биха възразили, че промените са по-скоро или козметични (връщане към стари лица), или принудителни (в резултат на остри вътрешни конфликти). Голяма част от новите водачи са практически неизвестни на обществото, а кратката продължителност на предизборната кампания и високият градус на политическо противопоставяне едва ли ще им предоставят нормални условия за пълноценно представяне.
Най-големият проблем обаче се изразява в това, че видимите на повърхността персонални размествания не се съпровождат от други необходими политически промени. Няма нови идеи и политики, партийните вождове са си същите, комуникациите между партиите и с обществото вървят в познатия дълбок и кален коловоз. При това положение по-голяма е вероятността кадровите размествания да донесат допълнителна дезорганизация и объркване, отколкото вдъхновяващ стимул за обществена активност.
Но окончателната дума ще имат избирателите, по-точно – тези от тях, които решат да идат до урните. Засега очакванията в това отношение са определено песимистични.
