Юлиан Войнов
Докладът на Марио Драги разбуни сериозно духовете. За съжаление обаче – както винаги се получава у нас – най-гласовитите коментатори са и най-големите критици на ЕС, които използват заключенията в доклада да доказват колко зле е ЕС и как е обречен едва ли не на разпад.
Докладът, разбира се, казва неща, които са известни и се коментират отдавна. Няма нещо неочаквано и ново, просто той официализира на най-високо европейско ниво факти, които икономисти и анализатори коментират от много дълго време.
Все пак, когато се сравнява ЕС с останалите две големи икономики, а именно САЩ и Китай, трябва да се каже, че
нещата не са толкова черни, колкото някои се опитват да ги представят.
На първо място нека погледнем изоставянето на производителността в ЕС. Това е факт, ако се вземе за база производителността на един работещ (горната лява графика). Както се вижда, след 2000 г. производителността в ЕС на един работещ непрекъснато изостава спрямо тази в САЩ, като понастоящем е с около 30% средно под нея. Особено притеснително е изоставането на производителността в технологичния сектор, който е локомотивът на съвременното икономическо развитие. Както се вижда от долната дясна графика, след 2005 производителността в този сектор на ЕС е спаднала с около 5%, докато в САЩ има нарастване с около 35%. Сериозен въпрос, по който държавите членки трябва да помислят.
Когато обаче вземем за база на изчисленията не производителността на един зает, а производителността на база изработени часове (горната лява графика), изведнъж се оказва, че работещите в ЕС не са влошили своите производствени навици спрямо тези в САЩ, а просто работят по-малко. Както се вижда от графиката,
производителността в ЕС на база изработени часове е точно толкова, колкото в САЩ.
Защо се получава така?
Причините са две: на първо място, което между другото е доста добре обяснено в книгата “Капиталът на 20 век” на Тома Пикети, европейците работят по-малко. Те изкарват същите пари, както работещите в САЩ, но предпочитат да работят по-малко, като използват останалото време за развлечения и личностно развитие.
Демографските различия между двете формации също играят роля, като населението на ЕС е по-възрастно средно от това в САЩ, което влияе върху продължителността на трудовата активност. Пенсионните системи от двете страни на Атлантика също има фундаментално значение за продължителността на работния ден, като в САЩ спестеното и натрупаното по време на трудовия стаж е много по-важно за стандарта на живот след пенсионирането, отколкото в ЕС.
На второ място сериозно отражение върху производителността има и разликата в размера на имиграцията в САЩ и ЕС. Именно по-голямата имиграция в САЩ всъщност позволява на страната да поддържа по-високо ниво на производителност, тъй като имигрантите нямат друга алтернатива за доходи, освен да работят повече.
По-високата имиграция в САЩ влияе не само на производителността, измерена на един зает, но и върху растежа на икономиката, тъй като
работната ръка е един от основните компоненти във формулата за изчисление на БВП.
Поради тази причина и растежът на американската икономика е по-висок от този на ЕС.
Както се вижда от долната лява графика, във всички представени страни от ЕС населението намалява, въпреки че в тези държави имиграцията е положителна, без да може да компенсира общия спад. В САЩ ситуацията е коренно противоположна и имиграцията надхвърля с доста спада на местното население. Единствено в Обединеното кралство ситуацията е на кантар, но там имат други проблеми с имигрантите и работната ръка след Брексит.
От тази гледна точка все по-голямото залитане в крайно дясно (и ляво) в много държави в ЕС и хомофобските изстъпления на новите партии, инспирирани от Кремъл, е една от причините за икономическия застой на стария континент, тъй като Европа се лишава от свежа работна ръка, а там, където все пак нея я има,
политическата ситуация възпрепятства нейното интегриране на пазара на труда.
В България този феномен е също доста добре отразен.
В крайна сметка, положението в ЕС не е толкова отчайващо, колкото евроскептиците се опитват да го обрисуват, използвайки за източник доклада на Драги, като основен фактор за наличните проблеми е политическата неустойчивост и турбулентност на континента, подклаждана от външни враждебни сили, с които, за съжаление, отделните държави членки не могат да се справят, за разлика от САЩ. А една от причините за това е, че политиката на сигурност не е общностен приоритет, а в правомощията на отделните държави. Ясно е, че този негатив на европейската конструкция вече е осъзнат и ще се правят опити това да се промени. За съжаление във все повече враждебна среда, за която изборите в САЩ могат да бъдат катализатор, поради което резултатите от тях са изключително важни.
Европейският съюз е на кръстопът в своето развитие, но перспективите пред него да преодолее предизвикателствата са повече, отколкото да се поддаде на тях. Надеждата за бъдещето на обединена Европа остава силно!
__________________
* Текстът е публикуван във “Фейсбук”-профила на автора. Без редакторска намеса. Заглавието е на редакцията.
