Снимка: “Алфа рисърч”
Ако изборите бяха днес в парламента щяха да влязат 7 политически партии, сочи проучване на “Алфа рисърч”. Според него лидер ще е ГЕРБ с над 9 процентни пункта преднина пред “Продължаваме промяната – Демократична България”. Трета политическа сила ще е “Възраждане”.
От двете ДПС-та по-голяма подкрепа печели това около Доган, което се явява на изборите като коалиция “Алианс за прави и свободи” с 7.9 процента. Това би ги направило четвърта политическа сила.
След това се нареждат “БСП-Обединена левица”, “ДПС-Ново Начало” и “Има такъв народ”.
Под бариерата от 4% за влизане в парламента остават “Величие” с 3.2%, МЕЧ с 2.8% и “Синя България” с 2.6 процента.
Очаквана избирателна активност
30-31% от имащите право на глас пълнолетни българи заявяват готовност да участват в предсрочните избори през октомври, което е спад с около 3 процентни пункта спрямо юнските избори – логична тенденция предвид все по-голямото разочарование от партиите и все по-силните съмнения, че ще бъде съставено правителство.
В условията на ниска избирателна активност, висока тревожност, желание за протестен вот срещу настоящите политически сили и висок емоционален градус между привържениците на двете крила в ДПС, е изключително трудно да се проследяват устойчиви тенденции. Много малка промяна в абсолютния брой на гласовете, може да предизвика пренареждане на политическата конфигурация, влизане във или изпадане от парламента, както и постигането на символни победи или загуби.
Изследването е проведено в периода 18 – 24 септември 2024 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.
61.6% от анкетираните от Алфа Рисърч пълнолетни граждани определят настоящата ситуация като “изключително тревожна, с дестабилизация и неработещи институции”. Това мнение доминира във всички социални и електорални групи, като малко по-слабо критични са единствено част от жителите на големите градове и симпатизантите на ГЕРБ.
Снимка: “Алфа рисърч”
На този фон 53.8% от българите вече не очакват да се състави правителство и след изборите на 27 октомври. Алфа Рисърч регистрира рязко обръщане в нагласите спрямо предишните два избора, когато мнозинството от хората все пак очакваше излъчването на редовен кабинет.
“Нарастващата убеденост, че и този път политиците няма да се справят с основната си парламентарна задача, е мощен фактор за намаляване на избирателната активност. Само най-горещите партийни привърженици, които са и най-мотивирани да гласуват, вярват, че този път правителство ще има”, допълват от агенцията.
Мнозинството са на мнение, че няма да се състави кабинет, като тази нагласа е толкова по-силна, колкото по-слаба е мотивацията за гласуване.
Кампанията тепърва започва, но предвид устойчивостта на тези нагласи, е много малка вероятността партиите да привлекат вот извън твърдите си ядра и така рязко да увеличат избирателната активност.
Процесите в ДПС
Неочакваното разцепление в ДПС продължава да предизвиква каскада от политически, съдебни и институционални реакции, но изборите са тези, които ще покажат къде стои центърът на електоралната тежест и доколко стабилен е той. В този процес не е без значение какви са обществените оценки по ключови събития в доскоро монолитната партия.
С оглед на съдебните битки около регистрацията на париите в ЦИК, Алфа Рисърч зададе въпроса: “През последните месеци групите около Делян Пеевски и Ахмед Доган спорят кой представлява автентичното ДПС и има право да носи името. Според вас, коя от тях има по-големи основания да запази марката/името?“.
Снимка: “Алфа рисърч”
53% смятат, че по-големи основания да запази името ДПС има крилото около Ахмед Доган, а 14.9% – това около Делян Пеевски. Сред българските мюсюлмани това съотношение е 43%:27% в полза на фракцията на Доган.
Изследването е проведено в периода 18 – 24 септември 2024г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.
Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
