Както България и Румъния вървяха в комплект за присъединяването си към ЕС през 2007 г. и приемането в Шенген, така Северна Македония и Албания също тръгнаха заедно. Тази практика на зависимост на държавите една от друга е доста спорна и критикувана, защото, ако едната не спазва правилата, последствията носи и другата.
Албания плати висока цена от обвързването й със съседите. Първо беше спора за името с Гърция, който бе решен чрез Преспанското споразумение от 2018 година. Последва българско вето върху започването на преговорите заради исторически спорове. Спънката бе преодоляна чрез така нареченото „френско предложение“, според което Скопие трябва да впише българското малцинство в конституцията си.
През 2022 г. България вдигна ветото и отвори пътя на македонците към ЕС, само че вместо преговори последва дълга кална кампания срещу нас, която днес е още по-силна и по-мръсна, защото
през лятото ВМРО-ДПМНЕ спечели и президентските, и парламентарните избори.
Междувременно Албания е готова да започне преговори, а народът й няма никаква вина за отвратителния българо-македонски спор. В Брюксел явно осъзнаха, че трудно ще се разберат с циментовите глави в Скопие и затова решиха да отпушат процеса поне за едната държава кандидатка.
В сряда (25 септември) постоянните представители на ЕС единодушно решиха на заседание да започнат преговори с Тирана за членство. Стартът ще бъде даден на 15 октомври в рамките на междуправителствена конференция ЕС – Албания в Люксембург.
Европейските институции
нееднократно предупреждаваха Скопие да спазва договорите, които е подписал.
През май председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изпрати предупреждение към Република Северна Македония, че трябва да се придържа към сключените международни споразумения, включително Преспанския договор с Гърция. Поводът беше, че и президентът, и премиерът държат да наричат страната „Македония“. Премиерът Християн Мицкоски заяви, че е негово човешко право да нарича страната си както си поиска, а ако Гърция има някакви претенции, да се оплаче на международния съд.
През юни Комисията обяви, че Северна Македония трябва да промени Конституцията си, както обеща да направи, за да продължи по пътя си към ЕС. Поводът беше изявление на македонски политици, че
нямат никакво намерение да се занимават с „българския въпрос“.
Последната провокация спрямо България бе наскоро, когато Скопие обвини президентът Радев, че е нецивилизован, защото на неофициалната среща с македонския си колега Гордана Силяновска -Давкова македонското знаме го нямало в залата. Последваха куп обиди, а вицепремиерът Александър Николоски нарече българите “мизерни”. По този повод лидерът на ГЕРБ
Бойко Борисов заяви, че най-добре Мицкоски да подаде оставка
и че с такива хора дори на опера не трябва да се ходи.
От Скопие реагираха бурно, което е ясен знак, че с тях не само не бива да се ходи на опера, а изобщо да се говори.
“Да видим кой ми иска оставка? Олигарх номер едно в България, чиято партия се разпада. Бивш премиер, обвинен в корупция. Председател на политическа партия с ясни проруски позиции, която не признава Северна Македония”, заяви Николоски пред македонските медии.
Според него дори да е станала грешка,
Румен Радев е трябвало да се извини, като заръча на софийския кмет
на следващия ден на главния булевард в София да се поставят български и македонски знамена – като знак на извинение и уважение.
Вместо македонски знамена обаче Албания продължава преговорите с ЕС без Скопие. Македонските политици не могат да се оплачат, че не са предупреждавани. Сега нека обяснят на електората си защо остават в трета глуха. Най-вероятно пак ще се оправдаят с България, но това едва ли ще направи съня им по-спокоен.
