В последния доклад за икономическа свобода България има резултат от 7.46 пункта и е на 43-та позиция в света, като изпада от Топ 40 – групата на най-свободните икономически държави. За това алармират от ИПИ – Институтът за пазарна икономика.
От ИПИ уточняват, че в периода 2016-2019 г. България за пръв път попада в групата на най-свободните икономики в света (топ 40), което е резултат от добрите показатели по отношение стабилността на парите, свободата на международната търговия, политиката на разумни държавни финанси и нисък публичен дълг, ниски преки данъци върху труда и печалбите, както и отвореният достъп до единния пазар на Европейския съюз. Тези фактори са позволили на България успешно да премине през поне три периода на икономически спад, валидни за цяла Европа, както и да регистрира дългосрочен растеж въпреки липсата на напредък по отношение на върховенството на правото, уточняват от Института за пазарна икономика.
Експертите на ИПИ продължават, че с настъпването на пандемията се наблюдава стагнация на икономическата свобода в България, а и в региона на Централна и Източна Европа, която е предизвикана от нарастването на държавните разходи и от нестабилността в управлението на страната. По повод поредните предстоящи избори от ИПИ обръщат внимание, че показателите за икономическата свобода в България дава добър ориентир за приоритетите и политиките, които могат да подкрепят растежа.
По-конкретно от ИПИ препоръчват на бъдещите управляващи да поемат ясен ангажимент за поддържане на макроикономическа стабилност и добра бизнес среда. Това включва ограничаване на макроикономическите дисбаланси и политики в подкрепа на конкурентоспособността. Сред основните външнополитически котви са поддържането на ниска инфлация и приемането на еврото, както и пълноправното членство в Шенгенското пространство.
Ключово е провеждането на разумна бюджетна политика, спазването на фискалните правила, както и поддържането на ниски преки данъци. На преден план следва да се изведе и политиката за намаляване на регулаторната тежест и ограничаване на непотизма, кронизма и дискриминацията в работата на публичната администрация, посочват от Института за пазарна икономика.
Те добавят и че след решението на Конституционния съд, с което той отмени съдебната реформа, борбата за върховенството на правото в България ще трябва да се фокусира върху нормативната рамка и оперативното администриране на съдебната власт, в т.ч. управлението на бюджета, съдебната карта и правилата за атестация и командироване, ефективния граждански контрол и гарантирането на честна процедура за избор на нов главен прокурор.
Ключови са и ефективната политика за борба с корупцията и полагането на постоянни усилия за защита на независимостта и осветяване на неправомерното влияние в съдебната власт, добавят още от Института за пазарна икономика.
