Работниците от всички важни пристанища от Източното крайбрежие на САЩ и Мексиканския залив напуснаха работа и започнаха стачни действия, които могат да нанесат сериозни загуби на най-голямото световно стопанство и да предизвикат политически сътресения само седмици преди президентските избори отвъд Атлантика. Засегнатите пристанища имат общ капацитет за обработка на почти половината (43%-49%) от американския внос и на международен търговски обмен на Съединените щати за 3 трлн. щ. долара годишно. Стачката ще спре доставките на автомобили и на товари от корабите контейнери. Енергийните доставки и насипните пратки няма да бъдат засегнати. Ще се правят изключения, позволяващи движението на военни стоки и на круизни кораби.
Значимостта на прекъсванията на работата във всяко голямо товарно пристанище от Хюстън до Маями и Ню Йорк – Ню Джърси зависи от продължителността на стачните действия. Загубите от стачката на докерите, започнала в 7.01 ч. българско време на 1 октомври, се оценяват на 3.8 – 4.5 млрд. щ. долара на ден от “Джей Пи Моргън Чейз”. Анализ на глобалния мозъчен тръст с идеална цел Conference Board пък оценява на 3.78 млрд. щ. долара щетите от едноседмична стачка и очакват тя да предизвика закъснения по продоволствената верига до средата на ноември. Разчистването на задръстванията, причинени от едноседмична стачка, ще отнеме един месец, твърдят експерти на “Оксфорд икъномикс”.
Профсъюзът на Международната асоциация на крайбрежните работници (International Longshoremen’s Association – ILA) – най-големият за бранша в Северна Америка с 85 хил. члена, иска по-високи заплати и нов шестгодишен договор за защита от автоматизацията с Морския алианс на пристанищните организации на САЩ (United States Maritime Alliance – USMX), който изтече на 30 септември. В последен опит да предотвратят стачката на грубо 50 хил. от членовете на профсъюза, USMX е предложил на 30 септември почти 50% повишение на надниците за период от шест години, утрояване на вноската на работодателите в пенсионните планове на служителите, засилване на вариантите за здравни грижи и запазване на досегашните клаузи в договора за автоматизация на дейностите, което е било отхвърлено от ILA.
Стачните действия са подготвяли от седмици за пристанищата в Бостън, Ню Йорк/Ню Джърси, Филаделфия, Уилмингтън, Северна Каролина, Балтимор, Норфолк, Чарлстън, Савана, Джаксънвил, Тампа, Маями, Ню Орлиънс, Мобил и Хюстън.
Първата жена губернатор на Ню Йорк Кати Хоукъл посочи в изявление малко след полунощ, че “първата от 47 години насам широкомащабна стачка на пристанищните работници от Източното крайбрежие е започнала от Майн до Тексас, включително в Ню Йорк и Ню Джърси”. И че “подготвяйки се за този момент, управата на Ню йорк се надпреварва с времето, за да гарантира, че хранителните магазини и здравните заведения имат всички необходими продукти”.
Реториката на лидерите на ILA е агресивна седмици преди началото на стачните действия. Председателят на синдиката Харълд Дагет, който е бил редови профсъюзен член през 1977-а, когато за последен път е имало масова стачка, е казал във видео обръщание на докерите, подкрепили единодушно протеста: “Ще ги разбием”. А в съобщение във “Фейсбук” е уверил, че той и колегите му “са готови да се борят толкова дълго колко е необходимо”.
Океанските превозвачи и операторите на тервинали, представлявани от USMX, пък обвиняват ILA, че отказва да преговаря след като синдикатът прекрати преговорите през юни. Междувременно, Белият дом също е бил в във връзка с двете страни по спора, а президентът Джо Байдън, който се гордее, че подкрепя профсъюзите, посочва, че конфликтът е въпрос на колективно договаряне. И че той няма да задейства правомощията си за прекратяването му, произтичащи от законите за националната сигурност, и да върне насила пристанищните работници по местата им докато преговорите продължават. Групи от сферата на търговията, транспорта и сектора на дребните услуги настояваха Вашингтон да се включи, за да предотврати или да спре стачката.
Междувременно, потокът от стоки вече е засегнат от заплахата от прекъсвания на пдоволоствените вериги. Много вносители са доставили заявените пратки по-рано или са ги пренасочили към пристанищата от Западното крайбрежие, за да смекчат риска. Пристанищните терминали по протежение на двете стачкуващи крайбрежия (Източното и на Мексиканския залив) пък са прекратили операциите си преди в полунощ на 1 октомври да изтече крайния срок за начало на стачката. Железниците също отказват услуги.
Най-засегнати от стачните действия ще са най-едрите вносители през тези товарни пристанища като Walmart, Home Depot, IKEA, Samsung и LG Electronics, които имат почти нулеви опции да отклонят доставките към Канада или към Западното крайбрежие, защото и тамошните профсъюзи подкрепят битката на ILA.
