Конституционният съд (КС) отклони две от общо три искания на съдията от Софийския градски съд Иво Хинов да бъдат обявени за противоконституционни разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс. Едното е срещу забраната в състава на съда да участва съдия или съдебен заседател, “който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото”. Другото искане е срещу условието при повдигане на ново обвинение в хода на съдебното следствие прокурорът да установи основания за прилагане на закон за “по-тежко” наказуемо престъпление. И двете искания са по дело на Хинов с подсъдими за подкуп двама полицаи.
Съдията от бившия специализиран съд атакува високото препятствие пред възможността прокурорът да измени обвинението към по-леко. Чл. 287 НПК ограничава изменението на обвинението само до хипотезите за промяна на фактите при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или при промяна на правната квалификация в по-тежка с прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. В разрез с конституционното правомощие на прокурора да поддържа обвинението липсва обаче възможност той да го измени към аналогично по тежест или към по-леко.
Тук Хинов стъпва върху решение на Съда на ЕС, според което съдът може да осъди подсъдимите по правна квалификация, която е различна от възприетата от прокурора в обвинителния акт, стига да е информирал обвиняемия за промяната така, че той да подготви ефективно защитата си. Правото да измени обвинението следва да бъде реализирано от прокурора, който в случая с делото на полицаите е заявил че редом с обвинението за подкуп, поддържа алтернативно и две по-леки – за измама и за търговия с влияние.
В тази връзка съдия Хинов поставя и въпроса за основанията на поискания му от защитата на полицаите отвод, след като е допуснал изменение на обвинението към по-леко. Според Хинов ако нормата на чл. 29 ал. 2 НПК за предубеденост на съда се разбира в светлината на Конституцията, искането за отвода му без съмнение е основателно, доколкото такова изменение на правната квалификация противоречи на чл. 31 ал. 3, чл. 121 ал.1 и чл.127 т. 3 от Конституцията. Но пък ако същата норма за отвод се разбира в светлината на правото на ЕС, то искането е неоснователно, съобразно Решението на Съда на ЕС по делото С-175/22 и няколко други негови произнасяния в този смисъл.
Аргументът на КС да не допусне исканията е, че твърденията за противоконституционност се основават не на обективно противоречие с основния закон, а на тълкуване отстрана на сезиращия съдия на изявлението, направено от прокурора. Както и че съдиите, които го сезират, не могат да очакват произнасяне по въпроси от тяхна компетентността, заместване волята на законодателя или даване на указания на Народното събрание каква правна уредба да създава.
„Въз основа на изложените доводи в искането сезиращият съд поставя въпрос от изключителната правораздавателна компетентност на решаващия съдебен състав. Конституционният съд припомня, че не дължи произнасяне по искания, съдържащи въпроси, свързани с присъща правораздавателна дейност, които съдът решава при постановяване на съдебния си акт, доколкото това са въпроси изцяло и единствено в компетентността на сезиращия съд. В конкретния случай поставеният от сезиращия съд проблем не се отнася до съответствието на закон с Конституцията, а до конституционосъобразното тълкуване и прилагане на приложимия по делото закон“, мотивира се КС.
Заключението на конституционните съдии е, че Хинов оспорва въпрос от собствената си изключителна правораздавателна компетентност, вместо да го реши както смята за законосъобразно. Включително след евентуално сезиране на Върховния касационен съд за приемане на тълкувателно решение относно прилагането на конкретните правни норми.
„Съгласно практиката на Конституционния съд, за да е допустимо искане за упражняване на възприетата в Конституцията специфична форма на инцидентен контрол за конституционосъобразност, то следва да бъде обосновано чрез доводи, изложени от съда, че „без отговор на поставения въпрос сезиращият съд не е в състояние да осъществи конституционосъобразно правосъдната си функция. Съдът не дължи произнасяне по искане, съдържащо въпроси, свързани с присъща правораздавателна компетентност относно необходимите процесуални изисквания за постановяване на законосъобразен съдебен акт“, обобщава КС.
Така първият и единствен засега съдия от по-ниските инстанции с допуснато дело пред Конституционния съд е председателката на Административен съд – Пазарджик Веселка Златева. Тази възможност беше въведена с последните промени в основния закон, но всички опити за сезиране на КС от магистрати извън върховните съдилища удариха на камък. Пробивът на Златева пък е особено актуален, тъй като в разгара на изборната кампания поставя въпроса за текст от Изборния кодекс, макар и във връзка с местните избори. Става въпрос за изключването на гласовете „Не подкрепям никого“ при определянето на т. нар. общинска избирателна квота.
Съдия Златева иска да бъде обявена за частично за противоконституционна т. 14 от § 1 от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс, която определя общинската избирателна квота така: „Общинска избирателна квота“ е частното от делението на общия брой на действителните гласове с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет. Когато частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо цяло число“.
Оспорването е именно по отношение изключването на бюлетините по чл. 438, ал. 1, т. 7 от Изборния кодекс, сред които е вотът, отбелязан със знак “Х” или “V” и с химикал, пишещ със син цвят, в квадратчето “Не подкрепям никого”.
„Предмет на искането е установяване на противоконституционност на действащ закон, приложим по разглеждано от сезиращия съд дело, като вносителят е обосновал значението на произнасянето на Конституционния съд за изхода на делото. Твърдението за противоконституционност на оспорения закон се основава на „достигнатата убеденост на съда, изразена чрез приведени доводи“ като предпоставка за допустимост на искането“, констатират конституционните съдии. С добавката, че не са се произнасяли по този въпрос, както и че оспорената законова уредба не попада в приложното поле на правото на Европейския съюз.
Мотивите на Златева по същество са за притиворечие на оспорената част от текста с конституционните принципи на правовата държава, на равенство на гражданите пред закона, както и на всеобщо, равно и пряко избирателно право. Тезата й е, че изключването на тези бюлетини от уравнението ги обезсмисля напълно, правейки ги на практика недействителни, макар съгласно изборния кодекс да е тъкмо обратното.
„Гласоподавателите, избрали за свой вот „Не подкрепям никого”, са упражнили своето активно избирателно право, което поведение е различно от поведението на онези български граждани, които не го упражняват и в този смисъл е недопустимо да бъдат приравнявани като последица. Включването на този вот в общия брой действителни гласове, въз основа на които се формира общинската избирателна квота – макар по естеството си да е форма на отрицателен вот – ще завиши броя гласове, определящи квотата, като така ще легитимира с по-висока относителна тежест на всеки отделен мандат – посредством завишения праг, необходим за получаването му. Така гласът на избирателя, гласувал с „Не подкрепям никого”, не е равен по тежест на гласа на всеки друг избирател, гласувал за конкретна партия, коалиция или независим кандидат в конкретния изборен процес. Всъщност той се приравнява на неподаден глас и е лишен от всякаква тежест“, мотивира се съдия Златева.
