Френският премиер Мишел Барние говори пред Народното събрание, като очерта приоритетите на новото правителство. Едночасовото изказване беше структурирано така, че да не накърнява интересите на нито една от трите основни парламентарни сили: левите, „макронисткия” център и десните. Но като цяло е очевидно, че правителството е по-вероятно да има десни пристрастия. Сивокосият Мишел Барние, в тъмносин костюм с орден в бутониерата, започна речта си с цитат от Шарл дьо Гол, който пише на своя емисар в Лондон: „Моля ви да правите много с малко и започвайки практически от нищото.“
Мишел Барние внимаваше да не се конфронтира нито с левия, нито с десния сектор в парламента.
И всяка медия, в зависимост от политическата си ориентация, намираше нещо важно и полезно за себе си в едни негови предложения, а други отхвърляше. Това вече не е лошо и потвърждава репутацията на премиера като опитен преговарящ, който знае как да намери общ език с непримирими опоненти.
Най-важният въпрос сега са парите: бюджетът, държавният дълг, данъците.
Приемането на бюджета ще бъде първата задача на правителството. По време на президентския си мандат Еманюел Макрон не се поколеба да харчи, като всеки път го оправдаваше със специални обстоятелства, например пандемия или война в Европа. Правителството на Мишел Барние сега е изправено пред задачата да покрие дупките в бюджета, като го направи по начин, който не предизвиква гнева на мнозинството от населението, което не е готово да плаща обществени сметки. Президентската група партии вече предупреди, че няма да толерира мащабни увеличения на данъците. Затова Барние обеща да защити по-голямата част от населението от шокове, като се концентрира върху тези, които печелят най-много. Премиерът възнамерява да изиска „целенасочени“ и „ограничени във времето“ усилия от „големи и много големи компании, които генерират значителни печалби“, както и съответното участие на „най-богатите французи“. Независимо към кого отправя тези призиви, подобни мерки са в унисон с исканията на левицата за по-голям натиск с данъци върху най-богатите хора.
Намерението на правителството да повиши минималната работна заплата до 1427 евро на месец
също съвпадна с желанията на лявото крило на трибуните. Въпреки че това е по-малко от това, което искаха лидерите на левия Нов народен фронт.
Намерението да се намалят държавните разходи, за да се „сбогува с илюзията, че всичко е безплатно“ обаче е по-скоро адресирано към десните и крайнодесните, които говорят за неконтролируемия ръст на „социалните помощи за имигранти и безделници“. Те несъмнено ще одобрят предложенията за регулиране на имиграцията. Премиерът предлага засилване на контрола по границите, по-бързо обработване на молбите за убежище, намаляване на броя на положителните отговори и по-често експулсиране на чуждестранните нарушители. Тук мнозина ще се съгласят с него, особено като се има предвид криминалната хроника от последните месеци и дни, която дава примери за престъпления, извършени от имигранти и нелегални имигранти.
Мишел Барние обеща „строги мерки“ за „по-добра интеграция“ на тези, които Франция иска да приеме.
Той вижда отговора на престъпността в изграждането на нови затвори, в налагането на реални, а не условни присъди. Премиерът е наясно, че темите за имиграцията и сигурността са чувствителни за мнозинството от французите и със сигурност за две трети от състава на парламента. Но той също разбира, че въпросът за имиграцията се е превърнал в принципен въпрос, в разпознавателен белег. „Има спешна необходимост имиграцията да излезе от идеологическата задънена улица, до която е доведена“, каза Барние. Не напразно шефът на парламентарната крайна десница Марин льо Пен вече поиска нов, още по-строг закон за имиграцията.
Министър-председателят обърна сравнително малко внимание на въпросите на външната политика, ограничавайки се до уверението, че „Франция остава на страната на украинския народ“ и призова за скорошно прекратяване на военните действия в Близкия изток.
Друга тема, която привлече много повече внимание, е
преминаването към пропорционално гласуване по партийни листи на парламентарните избори.
Действията на правителството в тази насока ще се следят внимателно както от десния, така и от левия фланг. Партията на Марин льо Пен, която този път събра повечето гласове, но загуби постовете си в парламента, вижда надежда в промяната на правилата. Крайнолевите мислят и за пропорционално гласуване по партийни листи. В очакване на евентуален нов разпуск на Народното събрание много сили искат да се освободят от неизбежните съюзи и пазарлъци по време на режисирани избори. Това е твърде деликатен въпрос и този път министър-председателят се ограничи с това, че е „готов да мисли“ за възможността за пропорционален вот.
