Панос Продромидес е избран за председател на Комитета на европейските органи за надзор на одита на 12 юли 2024 г. с 4-годишен мандат. От 2023 г. е генерален директор на Съвета за надзор на публичния одит на Кипър. Между 2015 и 2023 година е рецензент на качеството на одита в Съвета за надзор на публичния одит на Кипър. Бил е практикуващ партньор и член на борда на директорите на базираната в Кипър одиторска фирма A. Panayiotou & P. Prodromides Ltd, работил е в Deloitte Cyprus и Arthur Andersen London. Има степен “Магистър по икономика” от London Shool of economics, завършил е икономика и социални науки в Университета на Манчестър.
Г-н Продромидес, първо, поздравления за избирането Ви на изключително отговорния пост на председател на Комитета на европейските органи за надзор на одита (КЕОНО). Какви са основните цели, които си поставяте за 4-годишния Ви мандат?
– Много благодаря за сърдечните поздравления за избирането ми за председател на КЕОНО. Моите основни цели, които съм си поставил за 4-годишния мандат, са няколко. Първо, да се идентифицират въпроси и проблеми, свързани с Директивата и Регламента за одита, когато е възможно да се оцени въздействието им и да се предложат подобрения на Комисията на ЕС.
Второ, да се проведе задълбочена дискусия между членовете на КЕОНО относно възможния избор, дефиниране и прилагане на специфични показатели за качество на одита на ниво на комзитета.
Трето, да се прилага обща методология за проверка на директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD) за членовете на КЕОНО и издаване на необвързващи насоки в областта на CSRD.
Целя непрекъснат диалог със заинтересованите страни, фокусиран върху няколко текущи проблема като последиците, които появата на инструменти, базирани на изкуствения интелект, имат върху одита и частния капитал в одиторските фирми. Трябва да подобрим видимостта на КЕОНО чрез редица действия за просвещаване на обществеността.
Къде е България сред останалите страни членки по отношение на степента на развитие на надзора върху одиторските компании?
– Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори в България постигна значителен напредък в надзора на одиторската професия в сткраната. Тя успя да транспонира Директивата CSRD в местното законодателство през септември 2024 г., което предстои на редица членове на КЕОНО и също така организира обучение по CSRD, предлагано на всички задължителни одитори. Съществува задължително изискване за съвместен одит при одитите на финансови услуги, което намалява пазарната концентрация и предлага възможност на одиторските фирми да участват в одитите на финансови услуги. И накрая, процесът по налагане на санкции включва извънсъдебно споразумение, което гарантира по-висока ефективност по търсене на отговорност за извършени административни нарушения.
Как оценявате нормативната база за контрол върху одиторската дейност у нас? Последните промени породиха политически спорове, в правилната посока ли са според вас?
– Правната рамка на България до голяма степен е оформена от одитните реформи на ЕС, като Регламент № 537/2014, който налага по-строги изисквания към задължителните одити на предприятия от обществен интерес. Това включва задължителна ротация на одиторите, ограничения върху услугите, различни от одита, и засилен надзор от страна на националния регулатор. Реформите засилиха ролята на българската комисия в надзора на одиторските фирми и индивидуалните одитори, особено във връзка с одита на предприятия от обществен интерес. Реформите са в правилната посока тъй като България преминава от саморегулиране на одиторската професия към независимо регулиране с по-строги правила за независимост като задължителна ротация на фирмите, съвместни одити и по-строги процедури за прилагане.
В София се срещнахте с представители на големите международни одиторски компании в България. Каква беше целта на срещата?
– Срещата беше да представя моите основни цели за 4-годишния мандат и също така да обсъдя текущи въпроси. Имах възможност да отговоря и на всички въпроси, поставени от представителите на големите международни одиторски компании в България.
Защо и как мощни одиторски компании по света понякога заблуждават акционери и инвеститори с докладите си и как европейският надзор може да се намеси, за да предотврати това?
– Одиторските фирми често имат дългосрочни отношения със своите клиенти и могат да предоставят доходоносни услуги, различни от одит (като консултации или данъчни консултации). Това може да доведе до конфликт на интереси, при който одиторите може да се колебаят да издадат отрицателен доклад от страх да не загубят голям клиент. В някои случаи дружествата използват много сложни финансови инструменти или задбалансови договорености, които са трудни за одит. Одиторите може да не успеят да разберат или проучат внимателно тези договорености, което води до неточни или непълни одиторски доклади. Някои фирми може да не инвестират достатъчно в обучение или поддържане на строг контрол на качеството в своите екипи, което води до одити под стандартите. Одиторите може да пренебрегнат критични проблеми като измамни практики, скрити пасиви или неправилно представяне на активи.
Регламентът за одита на Европейския съюз изисква фирмите да сменят одиторите си след 10 години (или по-рано в някои случаи), което разглежда въпроса за дългите отношения на одиторските фирми от обществен интерес. Европейската рамка също така ограничава услугите, различни от одита, които одиторите могат да предоставят на своите клиенти за одит, намалявайки потенциалните конфликти на интереси.
Всяка държава членка на ЕС има национален публичен надзорен орган, който контролира одиторската професия. В много случаи тези органи имат правомощията да проверяват фирмите, да налагат санкции и глоби за неправомерно поведение. И накрая – фирмите, които одитират предприятия от обществен интерес, трябва да изготвят годишни доклади за прозрачност, които разкриват тяхното управление, системи за контрол на качеството и резултати от одита. Това помага на регулаторите и обществото да оценят работата и почтеността на одиторите.
Разбрах, че се подготвя международна конференция в България на тема „Бъдещето на одита”. Какво направихме, за да заслужим тази чест?
– Вашата Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори предложи да организираме международна конференция в България на тема „Бъдещето на одита“, което е в съответствие с моята стратегия за повишаване на видимостта на КЕОНО. Бих искал да и благодаря за предложението, което любезно приех, и очакваме да организираме събитието през 2026 г. или по-нататък. Това ще бъде чудесна възможност за обсъждане на различни актуални проблеми, пред които е изправена одиторската общност.