С две войни на прага си страните от Европейския съюз все по-често обсъждат връщане на казармата, но в някаква по-актуална форма. Целият блок се въоръжава, а Брюксел има няколко стратегии и програми за производство на оръжия и боеприпаси, както и съвместни доставки на оборудване. Производството може да се увеличи, ако отбранителната индустрия получи дългосрочни договори, но това няма да е достатъчно, ако няма налице обучен военен персонал. И цивилно население, минало през военно обучение и знаещо кое как се прави в случай на чужда агресия.
Българското военно министерство от две години обсъжда вариантите за военна подготовка на младите хора. Преобладаващото мнение е, че връщането на наборната казарма не е добра идея, защото е скъпо и неприемливо за голяма част от обществото, но може да се заложи на военно обучение на млади хора за срок от шест-девет месеца. Другата опция е да се увеличи числеността на професионалната армия, като за целта миналата година заплатите бяха вдигнати. Мярката даде резултат, но все още
поне една четвърт от щатните бройки в системата са свободни.
Заради конфликта в Близкия изток, който не само че не дава признаци да отшуми скоро, а става все по-смъртоносен и мащабен, миналата седмица президентът Румен Радев свика Консултативния съвет по национална сигурност.
По време на срещата бе съобщено, че няма пряка опасност за България, но има рискове от мигрантска криза и терористични атаки, които трябва да се наблюдават непрекъснато и да се взимат превантивни мерки. Освен това КСНС излезе с конкретни препоръки към изпълнителната власт и решение да се работи по закон за подготовката на българите за защита на Отечеството. Все още не е ясно каква да бъде формата на този закон, но
със сигурност се предвижда някаква форма на военно обучение.
Президентът Радев твърди, че всеки млад българин трябва да има поне базови военни познания, защото след отмяната на задължителната казарма през 2007 г. младите мъже дори не са виждали автомат, камо ли да го използват в случай на необходимост.
В неделя, в ефира на една от т. нар. големи телевизии, служебният министър на отбраната Атанас Запрянов повтори абсолютното същото. И дебело подчерта, че армията ни задължително трябва да бъде окомплектована.
„Страната ни леко е закъсняла, но с вдигането на заплатите на военните и повишеният бюджет за армията ще могат да бъдат наети повече хора. Констатираме два пъти повече кандидати с перспективата за по-високи възнаграждения”, посочи той.
Министърът
разсея страховете от завръщане на задължителната казарма,
но посочи, че големият ни проблем е със запаса – хората, които са на военен отчет. Военните нямат план как да го подготвят, защото последните запасни са били през 2007 г. – след края на редовната военна служба. Оттогава не е иамло ежегодна военна подготовка и сега, ако се наложи, няма готовност за формиране на батальони и бригади за спешни действия.
По-сериозната пукнатина в отбраната ни е, че
липсват достатъчно подготвени кадри в целия сектор на сигурност.
Като почнем от армия, минем през МВР и свършим със службите за сигурност.
Липсата на модерно оборудване също е много болна и много вечна тема. На КСНС бе посочено, че бюджетът за Министерството на отбраната трябва да стигне 2.5% от БВП, което би решило проблемите поне отчасти.
Според последното глобално проучване на “Галъп”
едва 30% от българите биха се били за родината си в случай на война,
а 42% от сънародниците ни не биха го направили. Останалите от анкетираните нямат представа какво биха направили в случай на подобна опасност.
На всички нас е ясно, че в световен мащаб се случва промяна на стратегическата среда за сигурност и дипломацията в момента е на пауза. Спешно трябва да се помисли за военното обучение на младите хора, но това не трябва да е самоцел и по принуда. В противен случай ще платим много пари за нищо.
