По стар обичай на Балканите, когато гори къщата ни, не сме виновни ние, а комшиите. Политиците на Северна Македония са силно привързани към традициите, особено към тази да не носят отговорност за провалите си, а да използват непрекъснато България за отдушник.
След скалъпеното, смешно обвинение, че от екипа на президента Румен Радев не са сложили македонско знаме на неофициалната среща с колежката му от Скопие, сега решиха да действат по-мащабно. Във вторник (8 октомври) премиерът Християн Мицкоски заяви, че е странно дето България е отхвърлила предложението на ротационния председател на ЕС – Унгария, Будапеща да стане посредник в
разрешаване на проблема с евроинтеграцията на Северна Македония.
Той твърди, че без България всички останали 26 държави членки на ЕС, подкрепят започването на преговорите за присъединяване между Брюксел и Скопие.
„С изключение на една държава, източната ни съседка, която е в предизборен период, всички ни подкрепят. Нека изчакаме какъв ще бъде резултатът от изборите. За всички останали 26 държави членки е важно да има решение“, каза Мицкоски и допълни, че страната му иска да е част от ЕС, но не на всяка цена и при всякакви условия.
Очевидно е, че
подобни оправдания служат да замажат очите на местната публика.
Все пак Мицкоски трябва да измисли нещо, с което да обясни на македонците защото Брюксел раздели тандема им с Албания и й позволи да отвори първата предприсъединителна глава. Той трябва да намери солидни аргументи, за да изясни и още нещо – защо, след като победи убедително на изборите с обещание хората да живеят по-добре, сега поставя страната си в изолация и в неизвестност за пътя към ЕС.
Мицкоски казва, че
влизането в ЕС не трябва да бъде на всяка цена.
Разбира се, че не трябва, все пак блокът не е обетованата земя, но дава много възможности и щеше да помогне на правителството на ВМРО-ДПМНЕ да изпълни предизборните се обещания и македонците наистина да заживеят по-добре.
Друг е въпросът, че твърдението на македонския премиер не е вярно, защото след като България вдигна ветото върху преговорите след френското предложение, за бъдещата интеграция на Скопие отговаря Брюксел.
Има съвсем ясно решение на ЕС какво трябва да направи нашата съседка –
да гарантира равноправието на българите в републиката в конституцията,
както е направила с всички останали етноси, които живеят там.
Мицоски добре знае, че България няма нищо общо със случая, защото вече е вдигнала ръце от непрекъснатите провокации, но като ни навика отново за македонските неудачи, хем ще оправдае себе си, хем ще продължи да поддържа опорката, че нашата страна няма друга работа освен да пречи на Скопие и да проваля плановете му.
Гневът на македонския премиер е, че политиците в София
отказаха да приемат посредничеството на унгарския премиер Виктор Орбан.
„Българските политици сега казват, че няма нужда някой да е посредник, а доскоро твърдяха, че това е проблем на Европейския съюз. Сега, когато председателят на ЕС казва да седнем на масата (и да разговаряме), твърдят, че това не е нужно и ние сами ще си разговаряме. Това не е ли малко странно и не създава ли съмнение, и недоверие, че този процес има някакъв шанс да приключи един ден”, заяви Мицкоски.
Македонският премиер продължава да настоява, че промените в основния закон може да влязат в сила, след като Северна Македония стане член на ЕС. Орбан предложи да посредничи и да бъде намерено решение, което да е приемливо и за двете страни. Според него е историческа грешка, че Северна Македония все още не е пълноправен член на Европейския съюз.
Посредничеството на Орбан е
много лоша идея, която за щастие нашите политици отхвърлиха.
Да не забравяме, че той се беше самопровъзгласил за омиротворител и когато страната му пое ротационното председателство в началото на юни, Орбан посети Киев и Москва, за да търси решение на конфликта от името на ЕС. Съвсем на своя глава и без нито една държава членка да бъде уведомена за посещенията му или пък да поиска услугите му. Когато Брюксел го нахока, той започна да твърди, че мисията за мир си е лично негова. Така че от такова посредничество по-добре да стоим далече.
Едва ли има посредник, които да поправи счупените ни отношения със съседите, поне в близко бъдеще. Това може да се случи, ако Скопие започне да изпълнява ангажиметните си, след време стане член на ЕС и осъзнае, че можем да живеем като нормални съседи – не е нужно да се харесваме, но е хубаво да се поздравяваме.
