Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие за размера на минималната работна заплата за 2025 година. Служебният социален министър Ивайло Иванов представи проекта на постановление на Министерския съвет, в който се предлага от 1 януари следващата година минималната заплата да бъде 1077 лева.
Иванов припомни, че съгласно Кодекса на труда минималната работна заплата за следващата календарна година се определя в размер на 50% от средната брутна заплата за 12-месечен период, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година.
Предложената стойност е със 144 лева повече спрямо сегашното най-ниско възнаграждение, отчете министърът. Промяната ще доведе до намаляване на риска от бедност сред работещите с най-ниски доходи, запазване на жизненото им равнище и за намаляване на неравенствата в разпределението на доходите. Според Иванов това ще повиши мотивацията на работната сила да търси работа, което ще увеличи предлагането на труд, а това от своя страна ще спомогне за повишаване на конкурентоспособността на предприятията.
Синдикатите подкрепят проекта, но представителите на бизнеса не бяха съгласни с предложението.
“Ръстовете на доходите и на минималната работна заплата през последните години не само в България са повече и ние не сме първи като общ ръст на минималната работна заплата “, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БТА. В КНСБ са съпоставили данни от Евростат за миналата година и за предходни години, които показват съотношението между законоустановените минимални заплати и средните брутни заплати, и са установили, че в България това съотношение за 2022 и 2023 година е най-ниско сред държавите, в които има законоустановена минимална заплата.
По думите на Димитров, нарастването на МРЗ не пречи на конкурентоспособността на икономиката. В момента в страната има едни от най-ниските нива на безработица, броят на нискоквалифицираните работници, които се наемат на МРЗ, се увеличава и по този начин се стимулира заетостта, от което се повишава потреблението и има ръст в икономиката.
Ръстът на МРЗ за следващата година е законосъобразен, съпоставим със средни величини от държавите- членки на Европейския съюз, и запазващ най-ниското ниво за България, посочи още президентът на КНСБ.
Сумата от 1077 лева МРЗ прави 836 лева нетна заплата, отбеляза икономистът от КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев. МРЗ е ниво на възнаграждение, под което не може да се пада, „а това, че мерим с брутната средна – знаем как се измерва тя…“, добави той. Още сме на дъното на Европа по отношение на подоходните неравенства, изтъкна Кацарчев. И даде за пример почасовото заплащане на българските студенти в САЩ, които получават 16-20 долара на час за бране на боровинки и това е една от причините в страната ни да липсва работна ръка.
“Предлагаме за следващата година да не се определя нов размер на МРЗ, докато не се транспонира директивата на Европейския съюз за адекватни минимални работни заплати”, заяви Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
“Министерството на финансите е разработило цялостен пакет от мерки, като водещи са мерките за икономическо развитие и социален просперитет. Бюджетът не е приходи и разходи, той трябва да осигурява икономическото развитие на страната. Мерките ще бъдат обсъдени следващата седмица на експертно ниво, за да чуем становището на партньорите. След това ще бъдат обсъдени със сдружението на общините”, съобщи служебният финансов министър Людмила Петкова.