Русият президент Владимир Путин успя чрез войната си в Украйна да събуди НАТО от тежък зимен сън или както го определи френския президент Еманюел Макрон – „мозъчна смърт“. Той успя да накара военно неутралните Швеция и Финландия да влязат в Западния алианс и да започнат ударно да увеличават армиите си и да укрепват границите си. Той успя да обърне и представите на държавите членки на ЕС за отбрана и да посее идеите както за ускорено изграждане на собствена европейска армия, така и за уеднаквяване на отбранителните системи и общо производство на оръжия. Въпросът е дали и кога ще успее да вкара и Украйна в НАТО?
Украинският президент Володимир Зеленски представя в четвъртък своя „План за победа “ пред Европейския съюз и НАТО. Той обяви, че ще настоява за покана за членство в Алианса и значително увеличаване на военната подкрепа за кампанията на Киев срещу инвазията на Русия. Според украинския президент поканата може да дойде сега, а самото членство по-късно, предвид обстоятелството, че Украйна е в състояние на война. Другото основно искане е
разрешение за използване на западни оръжия за удари дълбоко в Русия.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте бе категоричен, че сега не е възможно Украина да бъде приета в НАТО, защото е във война, а съгласно уставът на Алианса, кандидатите трябва да учстват във военен конфлик и да са с строго определени граници.
Според него сега е много по-важно е Украйна да получи помощ, за да може да започне преговори с Русия от силна позиция.
“Ние ще бъдем подкрепа колкото дълго е необходимо. Бихме желали Украйна да започне преговори с Русия, но от позиция на силна страна и докато този момент дойде, ще подкрепяме Киев”, допълни Рюте.
За целта обаче ще са нужни доста усилия, защото
руските сили напредват в Донбас, а Киев разполага с все по-малко оръжия и жива сила.
Операцията на украинците в Курска област също продължава, въпреки че Москва обяви как е започнала да връща завоюваните територии.
Украйна отчаяно се нуждае от западна подкрепа, още повече, че изборите в Съединените щати на 5 ноември могат да върнат Доналд Тръмп в Белия дом. А той и потенциалният му вицепрезидент Джей Ди Ванс категорично са против помощта за Киев и
смятат да се фокусират в решаването на вътрешните проблеми на САЩ.
Да не забравяме и разширяващия се конфликт в Близкия изток, който е доста по-приоритетен за Вашингтон, предвид фактът, че Щатите са най-верният съюзник на Израел.
Администрацията на Джо Байдън е наясно с това и затова се опитва да направи каквото може за Украйна до края на мандата си.
В сряда – след телефонен разговор между Байдън и Зеленски – Белият дом съобщи, че е планирана подкрепа за Киев с „десетки тактически системи за противовъздушна отбрана, допълнителни артилерийски системи, значителни количества боеприпаси, стотици бронетранспортьори и бойни машини на пехотата и хиляди допълнителни бронирани превозни средства и стотици прехващачи за системите за ПВО“.
Освен западните съюзници, Украйна много добре знае, че
докато е във война няма как да се присъедини към НАТО.
Но много добре знае и още нещо – че поканата от Алианса ще е голям жест и стимул, който ще увеличи нейната тежест, особено ако се стигне до преговори с Москва.
Западният военен съюз също е наясно, че хем трябва да подкрепя Киев, хем да не го залъгва с нереалистични обещания. Затова предложението на Марк Рюте да се върви стъпка по стъпка – първо постигане на изгодни условия за мирни преговори, а после дискусии за членството – са най-добрият вариант.
