През 2023 г. институционален сектор “Държавно управление” отчита бюджетен дефицит от 3,709 млрд. лева, което се равнява на 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) в размер на 185,233 млрд. лева, показват окончателни данни на Националния статистически институт (НСИ).
В подсектор “Централно управление” е регистриран дефицит в размер на -3 607 млн. лв. или -1.9% от БВП. В подсектор “Местно управление” се отчита дефицит от -215 млн. лева.
Същевременно подсектор “Социалноосигурителни фондове” е реализирал излишък от 112 млн. лева.
Дългът на Република България за 2023 г. е в размер на 42 389 млн. лв. и се равнява на 22.9% от БВП.
Същевременно оповестените показатели сочат, че икономиката на страната се е възстановила след кризата, предизвикана от COVID-19 и войната в Украйна, и дефицитът постепенно намалява в периода между 2020 г., когато достига 3,8% от БВП и 2023 година.
От НСИ обясняват, че статистическата информация за дейността на сектор “Държавно управление” се изготвя по хармонизирана методология на ЕС, включително за дълга, дефицита и излишъка. Съгласно Регламент на Съвета № 479/2009 за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит всяка държава членка на Европейския съюз (ЕС) предоставя на Евростат предварителни данни за дефицита или излишъка и дълга за отчетната година към 31 март на следващата година и окончателни данни – към 30 септември на следващата година.
Поддържането на ниски нива на дълг и дефицит е сред критериите за въвеждане на единната европейска валута в страната. Според изискванията, бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3%, а дългът – 60% от брутния вътрешен продукт. Очаква се България да покрие до края на годината последния критерий за присъединяване към еврозоната – този за ценовата стабилност.
