Д-р Тихомира Георева, Вие сте търсен гастроентеролог и диетолог. Вашето верую в практиката Ви е, че ,,Храната може да бъде както наркотик, така и лекарство”. Вие се позовавате на Хипократ, който още преди много векове е стигнал до извода, че лекарството е добро или лошо в зависимост от това как хората го използват. Интересно ми е защо на пациентите си препоръчвате хранителен режим, а не диета?
– Всички сме свикнали, когато се спомене думата диета, да си мислим за глад, ограничения и най-неприятното – временен ефект.
Да, права сте! Но не може да отречете, че през зимния сезон, в който постепенно ще навлезем, когато е по-студено и няма толкова вкусни и свежи зеленчуци, почти всеки качва по килограм, два….
– А замисляли ли сте се дали това не се дължи на временния ефект на диетите, на които сте били преди това? Диетите са с краткотрайно въздействие – например само за няколко дни през лятото, а това създава дискомфорт, който в не малко случаи е свързан с тежки психически и здравословни последици, като булимия, анорексия и йо-йо ефект.
Така е. Въпросът е, че мнозина свързват спазването на хранителния режим с някакъв траен проблем – примерно диабет, постоянни оплаквания от бъбреци или оперирана жлъчка.
– За съжаление до повечето от нещата, които изброихте, се стига след години наред мъчителни и грешни диети, придружени с много стрес. Хранителният режим, за който аз говоря, не се базира на лишения, а на промяна на начина, по който възприемаме храненето и храната като цяло. И не трябва да забравяме, че целта ни е да запазим теглото си в дългосрочен план.
Каква е нагласата на пациентите ви към хранителния режим и лесно ли им е да се откажат от старите си навици? Спомням си, че след като гледах филма „Седем“ с Брад Пит, в който един затлъстял от лакомия човек бе убит по жесток начин, в продължение на седмица не ядох почти нищо. Вие прибягвате ли към подобни методи?
– За мен на първо място е себеосъзнаването, а не влиянието върху емоциите. Пациентите трябва да са наясно със себе си и с това какво в действителност искат – дали да променят живота си в дългосрочен план и да са здрави, или искат да получат временен ефект с цената на своето физическо и психическо здраве. Имайте предвид, че всяка една мъчителна диета оставя трайна следа на самочувствието и възприятията ни.
А не калява ли волята ни?
– Не, защото, за съжаление, реалността е друга. При повечето пациенти след драстичната диета наблюдавам така нареченото емоционално хранене и преяждане, както и свързаните с тях разстройства като булимия и анорексия. Лекарят на първо място трябва да е психолог, а не да се опитва да налага на всеки някакви спартански ограничения. Защото, както ни съветва Хипократ, „Primum non nocere“ – ,,Преди всичко не вреди”.
Като споменахте за емоционалното хране, имам наблюдение, че когато човек е влюбен, той няма никакво желание да се храни – просто забравя какво е глад. Споделяли ли са Ви Вашите пациенти подобни състояния?
– Да, факт е, че много хора, когато се влюбят, губят апетита си поради първоначалния прилив на силни любовни емоции. Те са емоционално „нахранени“ и заради това имат усещането, че нямат нужда от друга храна. Реално вътрешното усещане за липсата на нещо води до преяждане, затова се нуждаем от повече храна и други материални неща, за да компенсираме тази липса. В действителност тази празнота съществува само в ума ни и реално ние имаме силата да я премахнем.
Може ли заради това да предположим, че, за да бъде успешен нашият хранителен режим, то той трябва да започне с положителни емоции?
– На първо място трябва да сме в хармония със себе си и да се преборим с вътрешните ни демони. Така ще започнем да мислим положително за намаляването на теглото си. В мозъка ни ще започнат да се отделят хормони, наподобяващи ендогенните (вътрешни) опиати, които ни карат да се чувстваме добре със себе си и ни позволяват да спрем с „утешителното“ хранене, което, както вече стана дума, има за цел да запълни някаква липса.
Негативното мислене има обратния ефект – при него се отделя хормона на стреса, което автоматично провокира необходимостта от ,,утешително хранене” и преяждане.
А какво казвате на пациенти, които ви признават, че без да си хапнат нещо сладко вечер, не могат да заспят? Питам ви, защото познавам такива хора и не знам дали те биха могли да се лишат от любимия си шоколад вечер.
– Всичко, което можем да задържим в ума си с увереност е постижимо!
Когато повтаряме дадено действие, така, както правят вашите познати, ние създаваме невронна пътека в мозъка, която се укрепва и подсилва с всяко повторение. Но когато прекратим даден навик, невронните пътища избледняват и стават излишни. Наричам това преинсталиране на самите нас.
Колко време трае това преинсталиране? И възможно ли е мозъкът да се залъже – примерно вместо шоколад, да се яде нещо друго – примерно сирене или маслина?
– По отношение на преинсталирането – различни проучвания показват, че на мозъка му отнема време – между минимум десет дни до максимум 21 дни, за да се освободи от старото вярване и да го замени с ново. А за залъгването на мозъка бих препоръчала визуализация и фокусиране върху нови, положителни образи в ума. Умението да визуализираме ще подтикне ума ни и тялото към действие.
Звучи доста трудно – човек не само трябва да се откаже от любимия си шоколад, а трябва и да се научи да визуализира – да извиква положителни образи в ума.
– Но аз в никакъв случай не препоръчвам отказване от ядене. Напротив – в никакъв случай не бива да се допуска състояние на глад! Но ние трябва да изпитваме удоволствие от храната, която приемаме. И това, в действителност, ще доведе до ускоряване на метаболизма.
Една от причините да не препоръчвам диети на пациентите си, е, че при спазване на строгите ограничения нивата на хормона грелин силно се покачват и ефектът от загубените килограми лесно и бързо се загубва. Лошата новина е, че хората с наднормено тегло са с по-високи нива на циркулиращ грелин в кръвта. Това може да доведе до непрекъснато състояние на глад и е допълнително предизвикателство пред загубата на тегло.
Вероятно това е причината, поради която някои хора споделят, че когато са на диета, непрекъснато мислят за храна.
– Точно така – вина за това има основно грелинът. А когато изпитвате удоволствие от храната, тогава нивата на грелин намаляват. Освен това и за отслабването – т.е. за изгарянето на натрупаните мазнини – е необходима енергия, а тя идва от приема на достатъчно хранителни вещества.
Искате да кажете, че ако се фокусираме върху това какво ядем, а не върху мисълта – как да не ядем, имаме повече шансове да отслабнем?
– Да. И което е по-важно – имате повече шансове да задържите теглото си в желаните граници и да сте здрави. Освен това, когато се разделите със самокритиката, че нямате воля или пък с чувството си за вина, че въпреки желанието си, вие все пак ядете, то вие ще се наслаждавате на храната, която ще приготвяте или ще подбирате внимателно, и така ще започнете да се грижите и по-добре за себе си.
Има и друг неприятен момент – когато се подлагате на диета с всички произтичащи от това негативи – като разбъркване на хормоните и загуба на енергия, вие накрая оставате не само гладни, но и без всякакви сили, отпуснати и депресирани, а това никак не благоприятства изгарянето на мазнини.
В същото време, когато изпитвате удоволствие или извършвате някаква активна физическа дейност, например спортувате, вие отделяме ендорфини. Те, на свой ред, карат мозъка да произвежда серотонин – хормон, повишаващ настроението и на свой ред стимулиращ щитовидната жлеза да произвежда друг хормон, изгарящ мазнините.
Така че, както виждате, удоволствието, а не стресът, който забавя метаболизма, отприщва серия от събития, които в крайна сметка намаляват глада. Затова препоръчвам режим на хранене, с изпитване на удоволствие от храната, а не драстични диети с чувство за вина и вечна самокритика.
За консултации може да намерите д-р Тихомира Георева, която е гастроентеролог и диетолог, в УМБАЛ „Пълмед“ – Пловдив. Тя преглежда и в ДКЦ „Пълмед”, а също извършва онлайн консултации в платформата на Healee MD. Веднъж месечно има приемни часове и в ДКЦ „Бургасмед“.
