В непретенциозна офис сграда в центъра на столицата на Аржентина Буенос Айрес, зад врата с дебелина половин метър, детектори за метал и поредица от системи за лицево разпознаване, пръстови отпечатъци и ирисова диагностика, са монтирани хиляди сейфове, съхраняващи важни документи, накити и, най-вече, щатски долари. Ingot, която има пет клона в Аржентина, е една от дузината частни фирми за депозитни касети, чийто бизнес процъфтява в страната през последните 10 години.
„Банките затварят клонове заради прехода към цифрови трансакции, но ние знаем, че търсенето на физически хранилища ще остане силно“, коментира Хуан Пиантони – основател и главен изпълнителен директор на Ingot.
Аржентинците държат около 277 млрд. щ. долара извън финансовата система на страната, става ясно от официални оценки за 2024-а. Сумата е еквивалентна на почти половината от годишния икономически продукт на южноамериканската държава. Тя е скочила повече от три пъти за последните 20 години, защото хронично високата инфлация, стриктният валутен контрол и резките промени на данъчната и банковата политика засилват недоверието и към аржентинското песо и към правителствата на страната.
Съхраняваните „долари под матраците“, както ги наричат аржентинците, са 10% от цялото количество зелени пари в обращение в световен мащаб, по сметки от 2021-а на тогавашния шеф на Аржентинската централна банка. Песото се разменя срещу щатската валута на процъфтяващ черен пазар и с него се правят едри покупки, примерно на жилища.
Пиантони твърди, че 80% от клиентите на фирмата му използват сейфовете си за кеш, въпреки че мнозина от тях съхраняват и други неща. Продавачите пък описват различните размери на касетите съобразно количеството 100-доларови банкноти, които могат да поберат. Милиарди долари са натрупани и в задгранични сметки, основно в Съединените щати, Урегвай и Швейцария.
Данъчните власти на Аржентина не огласяват оценките си за недекларираните доларови наличности. Но тази склонност да се държат спестявания извън местните банки, е спирачка за развитието на страната, обясняват икономисти, защото подбиват способността на кредитните институции да отпускат заеми на бизнеса и на домакинствата.
Президентът Хавиер Милей, който обещаваше в предизборната си кампания да доларизира аржентинската икономика, засега е заменил това предложение със схема на „валутна конкуренция“, при която песото и доларите да циркулират свободно. В опит да ускори схемата и да насърчи икономическата активност, правителството му предлага данъчна амнистия със стимули за онези, които върнат парите си обратно във финансовата система.
Депозитите в лични деноминирани в зелени пари сметки в Аржентина са набъбнали с над 13 млрд. долара – до над 30 млрд. долара, от старта на схемата в средата на юли, но от 1 октомври са започнали да падат. Това е датата, след която депозантите могат да теглят декларираните си долари в брой по силата на амнистията.
Обаче, по оценка на експерти, данъчните облекчения няма да върнат укрития от аржентинците кеш в системата. Защото облагането е само част от изключително сложния проблем и Аржентина е наказвала спестители и инвеститори толкова настойчиво, че хората са започнали да крият парите си, за да оцелеят.
Антипатията на аржентинците към финансовата им система има дълбоки корени. Хроничната инфлация с върхови стойности от почти 5000% през 80-е години на миналия век и 289% през април 2024-а, обезценяваха непрекъснато песото, което е загубило над 99% от стойността с4и само през последното десетилетие. Правителствата и банките пък не успяха да създадат дългосрочни спестовни инструменти в песо с доходност над инфлацията.
Имиджът на местния банков сектор пострада допълнително от няколкото епизода, през които управниците ограничаваха достъпа до спестяванията, включително по време на икономическия колапс от 2001-а когато кешовите тегления бяха ограничени до 250 щ. долара на седмица, за да не се допуснат банкови фалити.
Според финансови анализатори, мотивите за напускане на системата са се умножили през последните 20 години. Бързите данъчни увеличения са задълбочили проблема, защото в момента 47.6% от работниците в момента са в сивия сектор. Стриктният валутен контрол, целящ да стимулира песото, също ограничава количеството долари, които гражданите на страната могат да купят законно.
„Правителството си мисли, че всичките тези рестрикции ще принудят хората да използват песото, но аржентинците винаги ще търсят други решения“, коментира Пабло Кастаня – директор на звеното за управление на лични състояния в компанията за финансови анализи от Буенос Айрес Balanz Capital. Той допълва, че тези мерки принуждават хората да напускат системата и да трупат пари извън нея.
Контролът, който е в сила от 2011-а с изключение на периода 2015-2019-а, създаде черен пазар за песото, където аржентинците превръщат допълнителните си приходи в долари на по-висок валутен курс. Този незаконен паричен обмен става в тайни офиси или чрез услуги за доставка и предлага по-добър курс за новите банкноти от 100 щ. долара, като старите и по-ниските номинали се търгуват с надценка.
Домакинствата с по-малки спестявания по правило съхраняват доларите си у дома, а онези с повече пари – в сейфове. Други пък предпочитат да държат спестяванията си в чужбина: ограничен кръг от добре образовани аржентинци, които се възползват от дистанционна заетост или от работата в международни тихнологични стартъпи, за да печелят долари зад граница или да получават заплатите си директно в крипто-портфейли.
Популярността на криптовалутите нараства в Аржентина след последната криза. През 2021-а местната компания за криптопортфейли Lemon започна да предлага предплатени дебитни карти, подволяващи на потребителите да правят всекидневни покупки директно от тези портфейли, без да използват песо. През 12-е месеца до юни 2024-а, когато аржентинската парична единица загуби 50% от стойността си към долара на черния пазар, централизираните криптоборси в Аржентина изпревариха конкурентите си в далеч по-голямата Бразилия, отчитайки най-голям обем на първичните трансакции за получени 91.1 млрд. щ. долара, по данни на платформата Chainalysis.
Съхраняването на долари извън системата не означава непременно избягване на данъци. Много граждани декларират кешовите си наличности и парите в задграничните си сметки в данъчните декларации. Все пак, този начин на съхранение помага за намаляване на данъчната тежест.
Аржентински бизнесмен споделя, че взема доларите от сейфа си за седмица по Коледа когато се обработват годишните декларации и ги депозира в банка, където те не подлежат на годишния налог от 1.5% на личното състояние. След което ги връща обратно в касетата през новата година. Финансови консултанти посочват, че тази тактика е обичайна.
Аржентинците обменят долари помежду си и извън системата. Стаите за срещи в компаниите, предлагащи сейфове, се използват за замяна на кешови долари срещу покупки на жилища, като цените на сделките обикновено се обявяват под реалната стойност, твърдят източници от сектора.
Връщането на спестяванията на аржентинците обратно във финансовата система ще е трудно, посочва Мартин Рапети – директор на местната консултантска фирма Equilibra. Според него хората няма да депозират масово доларите си докато правителството не осигури доларова ликвидност по време на финансова паника – мисия невъзможна за централна банка, която не може да печата долари и разполага с оскъдни велутни резерви.
Алтернативният път, при който аржентинците обменят доларите си и започват да пестят в песо, също е дълъг. Просто защото хората научава от ранна възраст, че винаги губят когато депозират пари в песо. И за да забравят този урок ще е необходим дълъг период на пестене в песо, който да е печеливш и с нисък риск.
