Коя от политическите сили ще реши проблемите с театрите

театрите

Голямата изненада в предизборната обстановка бяха скандалите с театрите – източените близо 1.7 милиона лева от министерството на културата, за които бе обвинен директорът на Разградския театър. По-късно се оказа, че такава схема действа и в театъра в Смолян, а също и в Пазарджик.

Министърът на културата Найден Тодоров призна, че още когато преди 14 години се приемала системата на делегираните бюджети в сценичните изкуства, негов колега – главният диригент на Врачанския симфоничен оркестър – предупредил, че тя прилича на пирамида и не би трябвало да се прилага в културната сфера.

Така Найден Тодоров си намери още едно основание да работи за промяна в начина на финансиране на сценичните изкуства. Ще успее ли да извърши тази промяна или скандалите ще се забравят така внезапно, както и възникнаха. Едва ли има смисъл само заради 10 души измамници да се сменя цялата философия на финансиране на сценичните изкуства. Още повече че и самият министър защити колегите си с думите, че не може заради десетима души целият сектор да бъде очернен.

На 27 октомври близо 65 000 души от сферата на културата ще имат правото да упражнят своя глас. Ще намерят ли те защитника на своите интереси в парламента? Бърз преглед на предизборните платформи на осемте политически сили, които, според последните социологически проучвания, ще преминат 4%-бариера, дава следната картина:

В предизборната си програма от 31-страници от ГЕРБ-СДС нямат конкретни мерки за реформа в сценичните изкуства. Те предвиждат да пристъпят към мащабно заснемане на културно-историческото наследство с цел по-ефективното му управление, предвид факта, че България е трета в Европа по брой паметници на културата и артефакти. Те обещават да осигурят и възможност за закупуване на електронни билети за културни събития.

От “Продължаваме промяната” – “Демократична България” са посветили 12 страници от общо 151 на културния сектор, включително и на медиите. По отношение на бюджетите на театрите те предвиждат продължаване на повишаването на стандарта за финансиране на културните институти. Планират и по-ефективно управление в държавните културни институти.

По-конкретните им ангажименти са за създаване на Фонд за подкрепа и съфинансиране (50:50) на дейността на детски школи и самодейни състави в областта на изкуствата; изготвяне на функционален Регистър на професионалните артисти и на други специалисти в областта на културата, включващ и независимите артисти, чрез който да се картографира секторът и да служи за изготвяне на конкретни политики; осъвременяване на процедурите по приемане на тарифи по Закона за авторското право и цялостна законодателна инициатива по отношение на творческите индустрии, включително с цел гарантиране на адекватни възнаграждения и социална защита.

От “Възраждане” са лаконични. В шест изречения обещават: Повишаване поетапно на бюджета за култура до достигането на поне 2% от брутния вътрешен продукт. Подобряване на материалната база на културните институти и адекватни срокове при усвояване на средства по капиталовите програми. Достойно заплащане за културните дейци и програми за подпомагането на такива след пенсионирането им. Развитие на българското кино. Достъп до изложения в чужбина на българските издатели. Запазване и развитие на читалищата като средища на културата. Увеличение на държавните средства за археология, за възстановяване и поддържане на български исторически и културни паметници.

От “Алианс за права и свободи” нямат предизборна програма, но от предизборния плакат на Ахмед Доган, в който той определя като свои противници бизнес “пиратите”, можем да предположим, че ще се бори и срещу интелектуалното пиратство.

От “Движение за права и свободи – Ново Начало” в програмата си от 35 страници имат близо три – посветени на културния сектор, в които обещават да подпомагат развитието на изкуствата, културните и творческите индустрии, като подкрепят иновациите в културния и творческия сектор. Те планират да обърнат сериозно внимание на придобиването на нови компетентности и умения за работа със съвременните технологии, защото според тях творческите индустрии се нуждаят от по-голям достъп до подходящ набор от умения.

По отношение на театрите обещават да предложат институционална реформа на провеждането на държавна политика в сферата на културата – обособяване на самостоятелни административни органи за подкрепа и стимулиране на живите изкуства – театър, музика, кино, и управление и финансиране на институтите на паметта и културното наследство – библиотеки, музеи, архиви, исторически, археологически и архитектурни резервати и зони.

Ще предложат преглед и оптимизиране на финансирането на културните институции и културните дейности. Поясняват, че ще се застъпят за нова програма за обществените работни места в областта на културата, която да оценява работата на творците и специалистите и която да включва достойни възнаграждения.

От “БСП Обединена левица” също като “Възраждане” са много конкретни. В предизборната си програма те обещават да се ангажират със 100 решения на 100 проблема. От тях три са свързани с културата: Първото решение под № 74 гласи: Устойчиво развитие на българската култура, гарантирано от не по-малко от 1% от БВП. Увеличаване на заплатите на музейните, читалищни и библиотечни работници до не по-малко от 1.5 пъти минималната работна заплата. Бюджетна подкрепа за професионалните творчески съюзи.

Второто решение – под № 75 звучи така: Ежегодно предоставяне на ваучер за култура на всеки млад човек между 16 и 18 г. на стойност 200 лева, който може да се ползва за купуване на билети за театър, за българско кино, изложби, книги и учебници.

Третото решение – под № 76 е за приемане на Закон за защита и употреба на българския език, писменост и книжовност.

От “Има такъв народ” обещават за сектор “Култура” прогресивно увеличение на годишния му бюджет с цел достигане на средните европейски нива на финансиране спрямо БВП, както и гарантиран фонд работна заплата и делегиран бюджет за дейност на културните институти в сферата на сценичните и музикални изкуства.

Акцентите на ИТН в сектор “Култура” са разработени в три посоки:

1. Администрация и кадрова политика, при която предвиждат да привлекат приоритетно бесарабски българи, българи от западните покрайнини и всички етнически групи с българско самосъзнание;

2. Финансова и законодателна база – с акцент върху приемането на Закон за меценатството съвместно с нов закон за даренията, разписан от Министерство на правосъдието. Нова методика за прилагане на Закона за културно-историческото наследство, включително приемане на поправки и допълнения към правилника за избор на директори на културни институти.

3. Художествено-творчески цели, свързани с развитието на културното наследство, плюс регионална и жанрова категоризация на културните институти в сферата на музикалните и сценични изкуства, както и на читалищата. В тази част от ИТН предвиждат национална карта на археологическите обекти и процедури по разкриването на нови с цел ясно планиране на приоритетите за финансиране, както и създаване на културна програма, насочена към социалната и образователната система.

А за 51-ото Народно събрание от ИТН обещават да изготвят законодателни предложения за постигане на медиен плурализъм и пълна прозрачност при собствеността на медиите.

МЕЧ нямат предизборна програма, но за културата са обявили, че тя – заедно със спорта и туризма, е техен национален приоритет.

Накратко, работещите в културния и творчески сектор имат избор. Не са забравени. Трябва само да упражнят правото си на глас, а после със спортен хъс да следят спазват ли се предизборните обещания. И ако отговорът е “не” – да пратят измамниците да се занимават с планинска маркировка в полза на туристическия сектор.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст